Имението Джаксън

къщата отпред

Spoiler:

коридорчето към дневната



спалнята на къщата на дърво


спалнята и банята ни с Пърси

кухнята и трапезарията

всекидневната

колата на Суки

Сара

леглото на Сара

С Пьрси се прибрахме вкьщи .Аз бьрзо се качих горе и погледнах под вьзглавницата.Много харесах подарака от Пьрси слезнах ,целунах го и му благодарих.Тои седна в дневната.Питах го дали иска нещо за пиене.Тои каза,че не иска.

Познавам я и мисля, че не беше поканена.Забравих да ти кажа че поканих Виктория с Деив на гости.Не знам кога ще дойдат.

Попитах Парси дали е гладен?Той не ми отговори.И беше пуснал както винаги мач.
Аз отидох да се преоблека защото не ми беше удобно с тези дрехи с които бяхме на гости.
След като се облякох слезнах при Парси.Той дори не ме забеляза,беше много разсеян с този мач.

Пърси застана на вратата и гледаше някаква бележка.Попитах го какво има.

Той ми каза че е писмо и нищо друго.Аз станах от дивана и отидох да изпъкам пуканки.

Изпуках ги и седнах до Пърси.Прегърнах го и пак го попитах какво му е.

Той не ми отговори и му казах че отивам да си лягам.

- И аз те обичам.
Притиснах я към себе си и погледнах към отворения прозорец. Мигом се озовах в седнало положение и се вгледах по-дълбоко в мрака отвън. Там имаше нещо. Нещо, което ни следеше. Станах от леглото и рязко затворих прозореца. Суки ме гледаше странно. Без да и давам всякакво обяснение излязох от стаята и се запътих към входната врата на къщата. Не исках тя да бъде в опастност.

Пърси погледна към прозореца и излезна.Питах го какво има,но той вече беше слезнал и не ме чу.Много ми беше странно какво е станало.Отидох до прозореца и погледнах надолу,но нямаше никoй.Слезнах при Пърси.Той беше отворил вратата,но нямаше никoй.Погледнах го много странно.

- Няма нищо, Суки. - казах с груб тон и тя отстъпи назад.
Знаех, че я наранявам и я карам да страда. Не исках да го правя, но го правех, защото я обичам. Знаех, че когато е с мен, животът й е изложен на опастност.
- Суки, обичам те! Може би ще ме намразиш след като ти кажа това, но... Аз не съм този, който си мислиш! Не съм смелият мъж за който ме мислиш! Не съм твоята единствена любов! Аз съм ужасно чудовище, което е обречено да не получи щастие...
Това беше вярно донякъде. С изключение на това, че съм чудовище. Но нормално ли е да бъда дете на Посейдон?

- Суки, не искам да те наранявам. Трябва да си вървя. Аз не съм за теб. Ти заслужаваш някой, който ще се грижи за теб, ще те държи в безопастност. А аз дори не мога да задържа себе си в безопастност. Мислех, че ако започна нов живот всичко ще се промени, но такава е съдбата ми. Вечно ще трябва да бягам от чудовища и още какви ли не древногръцки създания. Не искам да въвличам и теб в това. Ако ти кажа сега какво съм аз, ще бъдеш в опастност заедно с мен. Съжалявам, но не бих ти причинил това. Остави ме да си вървя. По-добре е за теб и за мен. Съжалявам Суки. Наистина те обичам, но...