-.Скалите.-

Заглавие: -.Скалите.- Нед Фев 27, 2011 6:45 pm

Това бяха скалите, от които смелчаците се хвърляха в студената вода.

Заглавие: Re: -.Скалите.- Сря Юли 06, 2011 8:52 pm

Плажът беше отрупан с хора, но за сметка на това на скалите нямаше почти никого. Бях се облякла с новата си черна туника и тъмносините къси панталонки. След всичко, което беше станало на басейна Фред заяви, че имал малко работа и изчезна. Не ми се стоеше вкъщи. Може би щеше да е по-различно, ако Джордж си беше вкъщи.. Забрави за този кретен! Той наговори какви ли не уникално гадни неща за теб, а ти продължаваш да си мислиш за него.. Освен това е братовчед на мъжа ти, което на практика го прави недостъпен за теб, но ти си Виктория.. на кой му пука за недостъпното? Мелани и Хана не ми излизаха от главата с тяхното пътешествие. Имах нужда от малко почивка. Определено трябваше да предложа на Фред за отидем само двамата на почивка за няколко дни.
Седнах на една от скалите и се опитах да се отърся от мислите си. Явно наистина бях толкова замислена, че дори не бях усетила стъпките на някакво момиче зад гърба си. Обърнах се и видях едно напълно непознато за мен момиче. Беше с руса коса, а очите ѝ изглеждаха ту студени, ту топли.

Заглавие: Re: -.Скалите.- Сря Юли 06, 2011 9:08 pm

Времето беше хубаво. Тихият летен ветрец галеше кожата ми съвсем внимателно. Слънчевите лъчи падаха на различни страни, дразнейки повечето хора. На мен обаче не ми направи впечатление. Правеше всичко по-неприятно, но пък вее и без това бях свикнала.
Още от сутринта бях предвидила, че ще изляза в късният следобед. Бях намъкнала небрежно изподрани къси гащи и един напълно обикновен черен потник. Високите ми токове обаче се отличаваха от цялото ми облекло. И не защото бяха по-хубави, а именно защото бяха прекалено тънки за разходка из скалите. На мен обаче не ми пречеше. Бях по-лека от въздуха. Движех се също толкова лесно, колкото и на права повърхност.
Погледа ми забеляза младо тъмнокосо момиче. Стоеше сама. Какво пък ? Малко убиване на времето с празни приказки щяха да свършат работа. Приближих се до непознатата, която веднага извърна поглед, за да види кой е зад нея. Не казах нищо, а просто седнах на нормална дистанция от нея.
- Труден ден или си решила да починеш ? - попитах простичко и несъзнателно бръкнах в джоба си, за да извадя кутийка с цигари "Кретек".

ПП Извинявам се за забавянето, но видях късно, че си писала В гроб съм!

Заглавие: Re: -.Скалите.- Чет Юли 07, 2011 5:41 am

Първоначално се изненадах от въпроса ѝ. Въобще не усетих колко бях мълчала на него, но просто се опитвах да се извадя от всички мисли.
- Може би по-скоро първото.. ами ти? - Не ми се говореше особено и просто измислих нещо, за да спра мълчанието, защото ме притискаше. Беше нещо като в затвор. Така както се бях чувствала след като бях прогонена от Златната градина.. По дяволите.. Какви ги говоря?! Сериозно мисля, че започвам да полудявам.
- Как се казваш? - Попитах и я погледнах в очите.
Имаше нещо тайнствено в тях, нещо, което бях виждала и в други очи, но не можех да се сетя в кои.
Тя беше казала името си, а аз продължавах да я изчаквам. Сериозно.. беше супер странно да стоя с продължение на двадесет минути забила поглед в лицето ѝ и тя в моето. Побързах да отклоня поглед.
- Аз съм Виктория. - Представих се, но не с особена радост. Мразех да се запознавам с нови хора.

П.П - Няма проблем.. на мен и без това ми се наложи да стана.. wink

Заглавие: Re: -.Скалите.- Чет Юли 07, 2011 2:26 pm

Огледах лицето й по-подробно, докато сипеше въпрос след въпрос. Имаше хубава, здрава тъмна коса. Чисто и бяло лице, тъмни шоколадови очи и приятно излъчване. Съдейки по унилата й физиономия, изобщо не й се говореше.
- Просто разходка. - казах без да увъртам кой знае колко. Въздъхнах тихо и повдигнах рамене. Отклоних поглед и поставих една от цигарите между устните си. Щрак и тютюнът пламна. Катранения дим ме обгърна цялата. Усмихнах се леко и гй подадох кутийката.
- Вземи, не се стеснявай. - измънках и осъзнах, че съм пропуснала нещо. Въпросът й. - Между-другото аз съм Хейли - представих се и подадох ръката си. Тя също се представи. Виктория. Името ми се струваше хубаво, но понякога в хубавите неща беше скрито много зло.

Заглавие: Re: -.Скалите.- Чет Юли 07, 2011 6:23 pm

Често казано не ме интересуваше името ѝ, но я попитах за да поддържаме разговора. Взех една цигара. Отдавна не бях пушила, а преди го правех доста често. Ето как лесно се отказваха навиците. Затърсих в джобовете на късите си панталонки запалка, но явно я бях забравила в някоя чанта или в джобовете на други дрехи. Тя ми услужи с нейната. Замислих се над името ѝ. Какво толкова можеше да се мисли едно име? Започвах да приличам на Елена все повече и повече.
Върнах обратно лицемерната си усмивка.
- Виж знам, че със сигурност няма да отговориш на въпроса ми, но съм длъжна да те попитам. Та случайно да си виждала някакъв клошар наоколо? - Хейли ме погледна смаяно. - Клошарите обикновено знаят къде се намират другите клошари и на практика може да ми отговори за един нов клошар, с който трябва да разговарям. А това едва ли ще е толкова трудно, понеже все ще намери място за.. - Замълчах. - Извинявай.. всъщност на теб не ти пука. Забрави. - За първи път се почувствах откачена.

Заглавие: Re: -.Скалите.- Чет Юли 07, 2011 6:38 pm

Останах смаяна от начина и за говорене. Това с клошарите ме обърка, но това се дължеше на фактът, че не се бях съсредоточила върху думите й. Търсех прости приказки с които просто да убия времето, а тя определено ме караше да се замисля. Наклоних леко глава. Нежният ми поглед падна върху нея. Това не говореше добре за настроението ми в никакъв случай.
- Права си. - дръпнах от цигарата си. Говорех тихо и внимателно. - Не ми пука. - обясних. Думите ми бяха все така внимателни и неангажиращи. Усмихнах се леко и бавно се изправих. Любезността ми минаваше всякакви граници. Случваше се понякога и то доста непредвидено.
- Защо просто не отидеш на лекар, или на сметището. Защо не и направо в лудницата ? - повдигнах рамене с лека усмивка. Изпивах я с поглед, не откъсвах очи от нея съзнавайки с какво се забърквам.

Заглавие: Re: -.Скалите.- Чет Юли 07, 2011 6:46 pm

Знаех си от самото начало, че не беше такава на каквато се правеше. Всичко беше просто една игра. Докато говореше студеното в очите ѝ остана и повече не се промени. Хвърлих ядосано фаса на една от скалите и се засмях. Нейната физионимия си остана сериозна.
- Имаш право, но тази, която е за лекар съм не аз, а ти. - Отново се засмях. Бях го правела много пъти преди. Още в гимназията, когато бях най-добрата актриса от приятелките ми. Точно затова сега ги въртях на малкия си пръст. - Скъпа, ще те посъветвам да бъдеш по-внимателна. Лесно се издаваш, а това не е хубаво. - Тя стисна юмруци, а аз пристъпих напред към нея. - Имаш желание да ме придружиш до лудницата ли? Ще се радвам, че ще си имам компания и наистина трябва да бъдеш много по-внимателна. Времето си тече. Лесно могат да те излъжат. - Тя явно беше доста ядосана, но запази самообладание. - Не си от най-любезните, а? Такива най ги обичам.

Заглавие: Re: -.Скалите.- Чет Юли 07, 2011 7:03 pm

Запазих спокойствие. Тъмнокосата беше направо смешна. Дори не разбирах как смееше да говори на някой много по=възрастен от нея с хилядолетия. Очевидно не осъзнаваше коя съм. И как би могла. ? Подсмихнах се леко. Нежният ми поглед отново започна да я преследва. Всяка една нейна крачка, всяко нейно движение.
- Не знаеш с кого се захващаш. - прошепнах нежно и отново дръпнах от цигарата си. Лицето ми бе спокойно. Не издаваше абсолютно нищичко. Може би беше актриса, но не достатъчно добра, за да ме излъже. Преметнах коса назад и отпуснах ръце до тялото си. Усещах миризмата от цигарата, която бавно изгаряше. Хвърлих я на земята и леко я настъпих.
- Лудницата не е за някой като мен, но ти. Ти си идеална за там. Може да откриеш клошара когото търсиш, нали ? - продължих да шепна все така нежно. Нямах намерение да се карам с някой като нея. Беше абсолютно безсмислено и твърде ангажиращо.

ПП Може ли да не пишеш от мое име wink

Заглавие: Re: -.Скалите.- Чет Юли 07, 2011 7:19 pm

Засмях се и повдигнах вежди.
- Жалка си. И знаеш ли какво? - Замълчах и погледнах към брега. Блещукаха светлини и се чуваше музика. Замислих се и стихнах до извода, че нямах сметка да се занимавам с нея. Предполагах, че е просто някаква, която се правеше на интересна по най-жалкия начин, който знае. - Аз ли не знам с кого се захващам? О, моля те. - Засмях се лицемерно и я погледнах твърдо в очите. - Ти по-добре си помисли с кого си имаш работа, момиче. А и въобще не ме интересуват жалките ти нападки. Прави каквото искаш, но щом започна да ми говориш за лудници явно наистина си повярвала. Е, успех с разсъжденията. Беше ми изключително приятно, че се срещнахме. Не вярвах, че ще се изпуснеш толкова лесно. Може би ще се видим отново.. някой ден.
Отдалечих се от нея и смятах да се връщам обратно. Достатъчно интересни неща ми се случиха днес, а от всичко това определено беше най-жалкото.

Заглавие: Re: -.Скалите.- Чет Юли 07, 2011 7:27 pm

Повдигнах рамене. Не знаех за коя се мислеше, но не съзнаваше колко много знам за нея. Простосмъртна със способност. Нищо интригуващо за жалост. Можех да я убия само за секунда, но защо трябваше да прекъсвам крехкият й и значително важен за баща ми живот. Така и не успях да го разбера. Държеше особено много на хлапаците като нея, които все пак не бяха кой знае какво. Наричаше ги повелители, но аз лично ги смятах за отрепки
- Мисли каквото искаш. Просто не се опитвай да ме предизвикваш. Способна съм да те убия само за секунда. - казах малко по-грубо. Започваше да ме дразни. Беше цяло щастие, че все пак реши да си тръгне и да спаси жалкият си живот.
- Доскоро, скъпа. Ще се видим много, много скоро. - прошепнах и изчаках да си тръгне. Само миг след като си тръгна се телепортирах вкъщи на съвсем спокойно място.

Заглавие: Re: -.Скалите.- Пет Дек 02, 2011 1:22 pm

Вървях бавно по улиците. Исках да се насладя на хубавото време,защото предусещах,че скоро ще се случи нещо лошо,а не исках да изпускам последния си момент насаме.
Утре всичко щеше да се промени. Щях да започна работа и всичките задължения,които бях поела щяха да се струпат на главата ми да не ми оставят капка свободно време. Сега обаче исках да изстискам последната ми останала капка свободно време.
Бях сложила ръцете си в джобовете и се бях насочила към плажа. Нямах намерение да плувам,но исках да видя морето,толкова много обичах морето. Започнах да се оглеждам наоколо в търсене на някой познат,когато изведнъж устонових,че някакви хора ходят след мен.
Не си въобразявах,защото ме следяха плътно,а когато се обърнех се правеха,че гледат в напълно различна посока и после пак продължаваха да ме следят,когато се обърнех напред. Не исках да мисля за последствията и просто да се направя,че не ги забелязвам,може би щяха да се махнат...
Час по - късно аз все още обикалях из плажа,а те все още бяха след мен. Започвах да се паникьосвам,затова при последното ми обръщане започнах да тичам като луда. Тичах колкото краката ми държат. По едно време усетих,че се качвам на някакви скали,но не спрях да тичам,щях да се опитам да им се измъкна независимо какво става. При поредното обръщане видях,че зад мен няма никого,а когато се обърнах се блъснах в някого.

Заглавие: Re: -.Скалите.- Пет Дек 02, 2011 6:33 pm

Тази сутрин излязох рано. В неделя беше сватбата ни със Суки. Притеснявах се. Не знаех какво да правя. Бях толкова объркан. Обичах я много, но се притеснявах, че обричам живота и на опастност. Може би не трябваше да свързваме живота си в един. Може би аз бях проклет да живея сам.
Не усетих кога стигнах до скалите на плажа. Лъхна ме силен, студен вятър. Затворих очите си и продължих да вървя, замислен. Точно тогава се блъснах в някой. Отворих рязко очи и в последния момент хванах ръката на момиче, което щеше да падне в пясъка.
- Много се извинявам. Добре ли си?
Погледнах я притеснено, а след това се вторачих в далечината.
- Бягаш ли от някого?

Заглавие: Re: -.Скалите.- Пет Дек 02, 2011 9:14 pm

- Да! - казах рязко и се усмихнах.
Сигурно изглеждах като някаква глупачка,която се прави на интересна,само за да може някой да й обърне някакво внимание.
- Някакви кретени ми изкараха акъла! - поясних аз и продължих да се оглеждам,като се обгърнах с ръце и погледнах притеснено към момчето.
- Аз съм Джени! - представих се учтиво и подадох ръката си на момчето,като се усмихнах и погледнах в далечината,като ми се стори,че видях двамата кретени,но за мое щастие те се отдалечиха в обратната посока.
Явно се бях спасила. За сега.
- Ами ти,как се казваш? - попитах го аз,защото изглеждаше замислен.

Заглавие: Re: -.Скалите.- Съб Дек 03, 2011 4:04 pm

- Името ми е Пърси. Приятно ми е.
Здрависах се с нея.
- Изглеждаш ми много позната. Сякаш сме се виждали някъде...
Едва ли е било в Мистик Фолс, но тогава може да е само на едно място и това беше лагера. Точно тогава в съзнанието ми отекна един спомен. Всеки път, когато се прибирах след вечеря в хижата на Зевс, поглеждах към хижата на Атина и винаги виждах нея.
- Ти си дъщеря на Атина, нали? Доста си приличате.

Заглавие: Re: -.Скалите.- Съб Дек 03, 2011 8:14 pm

- Пърси Джаксън! - повторих невярващо аз. Не можех да повярвам,че това беше Пърси,толкова много се беше променил през последните години.
Вероятно сега всичко беше по - нормално и добре с него и вече нямаше проблеми,каквито имаше в лагера.
- От доста време не сме се виждали...как си? - попитах го аз и се усмихнах.
Наистина исках да направя нещо по - интересно,но точно в момента само го разтвах разни неща от сорта на "Къде беше през цялото това време?" "С теб всичко наред ли е?"