Една от малкото лампи по улицата, вероятно единствената работеща. Примигва веднъж и пред очите на окаяните минувачи се разкрива висока, тъмна сграда, част от чийто прозорци са изпочупени и цялата е потънала в мрак. Лампата примигва още веднъж, след което изгасва. Мрачната красота на сградата изчезва.
На дневна светлина "Гнездото", както Жизел нарича дома си, не е нищо интересно. Потъмняла от времето сграда, която изглежда сякаш необитаема и всъщност е почти така - с важната подробност, че Верние е нейният единствен обитател. Дори самата тя вече не помни кога се е нанесла тук, камо ли пък на кого плаща. Всъщност вече не плаща наем, вероятно хазяинът й е решил, че не му трябва подобно жилище и го е оставил на нейно разположение. Което си е чист късмет за младото момиче. Отвън сградата би накарала всеки по-богатичък човек да избяга на километри от нея. Но никога не трябва да гледате само външността, вътрешната красота е по-важна.
Чернокоската е обзавела своя дом чисто по свой вкус. Който е предимно готически, примесен в някои стаи с нещо от рода на винтидж. Което ще рече, че всекидневната и спалнята й са целите в тъмни, мрачни цветове, които обаче по някакъв начин вдъхват уют. Стените са облепени с тъмносини тапети във всекидневната, пълно е с най-различни черни и сиви диванчета, възглавнички, вази.. Масата е стъклена, а краката й са не от какво да е, а от истинска слонова кост. Под нея има лилаво пухкаво килимче - от онези, в които стъпалата ти потъват и имаш чувството, че ходиш през тревата в някой френски парк. Има и камина, от която човек направо го побиват тръпки - по краищата й има кости [приличат на човешки!!], а отгоре й има човешки череп, който се ползва като свещник.
В стаята на Жизел цари същото готическо настроение, само че тапетите са кърваво-червени. Леглото й е с черен балдахин, от който се спускат дълги, черни, копринени завеси, в които човек може да се удуши. Самите завивки на леглото са тъмнолилави, а върху тях има множество пухени възглавници в най-различни нюанси на сивото и бялото.
Останалите стаи [кухнята, трапезарията и стаята за гости] са във винтидж стил. Или по-просто казано - възможно най-цветни. По изумрудено-зелените тапети са се наместили бели точици, подът е постлан с жълти килимчета, столовете са от бяло дърво, а навсякъде, където има покривка или някакъв плат - можете да намерите всякакви цветове. Таваните са боядисани в червено, по белите шкафчета има най-различни странни предмети, за повечето от които чието предназначение дори и самата Жизел не знае какво е. А останалото оставям на вашето въображение..