Ресторант "Beautiful"

Вече наистина не издържах. Елена не излизаше от ума ми, но не можех да кажа на Виктория. Какъв мъж бях аз? Не може да имам и двете. Елена сигурно ми беше много сърдита. Трябваше да й се обадя и да поговоря с нея, но първо трябваше да говоря с Виктория. Не знаех какво ще й кажа, но й се обадих и се разбрахме да се видим в един от най-хубавите ресторанти в града. Обмислях внимателно думите си, но сякаш нещо липсваше. Не можех да й го кажа просто ей така без причина. Ако Елена беше тук сега щеше да е по-различно. Обичах ли Виктория въобще?
Настаних се на една маса в дъното и я зачаках да дойде.

Признавам си, че бях много изненадана от предложението на Фред. Напоследък наистина ми се бяха струпали доста неща на главата. А и онова с Чък беше още един проблем. От няколко дни имах ужасна мигрена и не можех да мисля трезво. Не знам дали е от наркотиците и алкохола или заради скапания ми живот, но честно казано едвам си стоях на краката. Не бях спала дни наред. Беше ме страх да се погледна в огледалото. Сигурно приличах на призрак.
Прогоних тези ужасяващи мисли и си сложих малко черен молив и спирала, гледайки се на огледалото в колата. След като вече бях готова влязох в ресторанта, където беше срещата ни с Фред. Погледа ми веднага се спря на него. Беше седнал на една маса в дъното. Типично за него. Настаних се на стола срещу него и закачих чантата си на стола.

Когато я видях забравих за всичко, което щях да и казвам. Изглеждаше различно. По някакъв начин много по-сигурна и красива. Как можех да и кажа, че искам да се разделим? Това беше изключено. Целунах ръката и, а след това й подадох менюто, за да си избере нещо за пиене и ако иска за ядене. Аз вече си бях поръчал бира, която незнайно защо се забевеше толкова.
- Извиках те тук, за да поговорим. Мислех дълго време. Може би отделям прекалено много време на работата си и не мога да водя нормален семеен живот. Ние така и не отидохме на меден месец. Искаш ли да го направим сега?
Това от къде ми хрумна? Не го бях обмислил въобще, но когато я видях промених решението си.

Това определено не го бях очаквала. Първоначално не отговорих. Мислех си, че се шегува. Още след сватбата настоявах да отидем на меден месец, но той ясно заяви, че е против тези неща. Не очаквах сам да ми го предложи. Определено беше станало нещо, за да се замисли над това. Предполагам, че има проблеми в работата и иска да напусне за кратко Мистик Фолс. Щеше да е много лесно, ако се съглася просто така. Беше в мой стил да го разпитам и да разбера защо е променил решението си, но за първи път реших да подмина това.
- Интересно предложение.. къде смяташ да отидем? - Реших първоначално да бъда мила, защото и аз горях от желание да напуснем града.

Очаквах да се учуди и се изненадах когато се съгласи толкова бързо. Друг път винаги измъчваше с въпроси, за да може да накара човек да си признае, че тя е права. Тази нейна черта хем ме дразнеше, хем ме караше да се усмихвам. Засмях се когато най-накрая ми отговори.
- Струваше си чакането. - Хванах ръката й. Смятах това да е едно ново начало. Не можех да й причиня това. В никакъв случай не можех. Вътрешно обичах Елена. Но след като обичам Елена, ще обикна и Виктория. - Мислех си да отидем на някой остров или в Италия.
Усмихнатото изражение на Виктория изведнъж се промени.
- Какво има?

Италия, Рим... Дейв.. Какво по-ужасно нещо от това? В Италия ми се бяха случили толкова много ужасни неща. Вярно е, че всичко стана отдавна, но.. раната все още не беше зараснала напълно. В никакъв случай не исках да се връщам там. Едва ли имаше вероятност да срещна Дейв, но спомените направо ме убиваха.
- Може би по-добре на някой остров. - Фред определено беше забелязал промяната на настроените ми. Усмихнах се, но той все още ме гледаше странно. - Ходила съм в Италия преди няколко години и не бих казала, че е подходящо място за спокоен меден месец. - Справях се добре в лъжите. Фред кимна одобрително и двамата замълчахме.
След около минута се появи сервитьорката и донесе бирата на Фред, а аз си поръчах една кола. Бих предпочела да изпия един коктейл "Космополитън", но определено нямаше да върви пред Фред.

Не знаех какво имаше против Италия, но навярно просто е ходила и не й е харесало. Съгласих се да отидем на някой остров заедно. Щях да прегледам някои оферти и щях да й предложа. Отпих голяма глътка от бирата си и погледнах часовника си. Сетих се, че днес идваше другия ми брат - Дейвид. Трябваше да предупредя Виктория.
- Днес се връща другия ми брат Дейвид. - Казах изведнъж, а тя ме погледна изненадано. - Помниш ли, че ти бях казал, че сме трима братя. Третия е Дейвид. Няколко години беше в Италия, а след това замина за Англия и досега беше там. Вече е време да се върне у дома. Надявам се, че няма да имаш нищо против. Той всъщност е много приятен и определено ще намерите тема на разговор.

Кимнах. Само това оставаше.. някакъв си напълно непознат да се разхожда в дома ми. Наистина нямах търпение да се махнем поне за малко от Мистик Фолс. Толкова много неща се бяха случили за толкова кратък период.. Просто не можех да си представя всичко това да има край. Докато ми разказваше за Дейвид, аз си мислех за медения ни месец. Веднага след като се приберем щях да потърся някое хубаво и спокойно място където да отидем. Все още не бяхме решили кога да заминем, но се надявах да бъде колкото се може по-скоро.
- Да, определено ще намерим тема на разговор. - Измърморих, когато чух, че е бил и в Италия. Как е възможно Фред да има толкова много роднини? Не са никак малко.. трима братя. И думичка не бях чула досега за родителите му, но честно казано не ме интересуваха. - Със самолет ли ще дойде? - Фред кимна. - В колко часа е полета му?

Погледнах часовника си! Боже мой! Закъснявах! Какъв ужас! Грабнах якето си и започнах да ровя в джобовете си, търсейки пормонето. Подхвърлих на Виктория, достатъчно за да плати сметката и да останат за нея, а след това се наведох и я целунах по устните.
- Трябва да вървя. Закъснявам. Самолета ще кацне след две минути. Ще се видим довечера, скъпа.

С Едуард пристигнахме в заведението. Той се държеше с мен като истински джентълмен. Определено беше много мил. После чух някакъв глав в главата си който ми припомни, че Едуард е вампир. Не исках да слушам това. Това не означаваше, че всеки вампир е зъл и всяка вещица е добра и миличка. Той може би е добър приятел...
Съвсем забравих, че той беше до мен и се изплаших че може да чете мисли. Какъв ужас ако е така! Сигурно можеше да ми влиза спокойно в главата и да чете всичко което си мисля.
Опитах се да се насоча към поръчката и да не мисля за глупости.
- И за мен пиле с картофи. - казах накрая на сервитьорката - Ако може и една фанта.
- Едуард, наблизо ли живееш от тук или си в другия край на Мистик Фос?

Спенсър също си избра пиле с картофи но си взе и една фанта.След това ме попита дали живея наблизо или в другия край на Мистик Фолс.
Аз и отговорих:
-Ами наблизо живея.Ами ти?
Тя каза,че живее по-надалеч,но не е в другия край на Мистик Фолс.
Тя се страхуваше от мен и аз се чудех какво да направа.В същия момент в ресторанта пуснаха музика.Аз станах на крака и казах:
-Може ли един танц?-и подадох ръката си.
-Ами аз не мога да танцувам.-каза тя.
-Спокойно и аз не мога.-отговорих и!
Тя хвана ръката ми,стана и почнахме да танцуваме бавно.

Танцуването беше забавно нещо, но Едуард не знаеше някои неща относно мен и танцуването. Той не знаеше че напоследък получавах припадъци от най малкото нещо, но не спирах да упорствам и не исках да ходя на лекар. Засега не бях обяснила на никой от колко време ми се случва, но не исках сега да се изложа и пред Едуард. В този момент изведнъж усетих леко замайване. Почнах да виждам размазано но Едуард ме хвана за ръката преди да падна на земята. Поех си далбоко въздух и погледнах към Едуард който се беше надвесил над мен. Виждах го по странен начин. Хем възвръщаше своя човешки вид хем го виждах като чудовище.Огледах се и видях че с всички хора е така. Какво ми става на зрението?