Захарен памук

Какво по-хубаво от един прекрасен ден с най-добрата ти приятелка? Определено имах голяма нужда от това точно сега. Останах много изненадана когато Хана ми звънна и ми предложи да излезем заедно. Веднага се съгласих. Не се бяхме виждали от много дълго време, защото тя не беше в Мистик Фолс. Откакто майка й и баща й се бяха разделили, тя прекарваше зимата при баща си в Ню Йорк и все по-рядко се виждахме. Въпреки това бях щастлива, че ще я видя точно днес. Определено го исках и нямах търпение да се приготвя. Разбрахме се да се чакаме на входа на Мистик Ленд, а след това щяхме да решим какво точно ще правим.
Избрах си възможно най-хубавите дрехи и тръгнах към плажа, където се намираше и Мистик Ленд. Спрях точно на входа пред захарния памук и зачаках Хана да се появи.

Напоследък животът ми доста се беше променил, но въпреки това се стараех да бъда щастлива и да живея за мига, както бях правила преди. Снощи се бях върнала в Мистик Фолс. Смятах да прекарам един страхотен ден с майка ми, тъй като не я бях виждала от доста време, защото живеех при баща ми и новата му жена и доведената ми сестра (каква кучка!). За съжаление обаче майка ми беше намерила нова работа в банка и полагаше всички усилия да я наемат на работа за постоянно. От една страна исках да бъде много щастлива, а от друга се чувствах гадно, защото не намира време за мен. Няма значение. Този ден щеше да бъде някой друг. Сега може би щях да се видя с някоя стара приятелка. Веднага се сетих за Емили и Спенсър. Звъннах и на двете, за да се видим, но ми вдигна само Емили. Разбрахме се да се срещем пред Мистик Ленд.
Хванах автобуса за три спирки и слязох на плажа, където се намира Мистик Ленд. Веднага видях Емили, която разсеяно гледаше в другата посока.
- Хей! - извиках и се затичах към нея, за да я прегърна.