Малкото езеро

Заглавие: Малкото езеро Пон Яну 31, 2011 12:06 pm

Доста често тук се срещаха весели семейства, устроили си пикник на зелената поляна, или просто някой, дошъл да си почине от постоянното оживление в града.

Заглавие: Re: Малкото езеро Съб Авг 27, 2011 12:02 pm

Седнах на единия бряг на езерото и погледнах към слънцето. Нямах проблем да го гледам, защото бях дете на Аполон, а той беше богът на слънцето. Мразех баща си. Мразех го повече не защото не си беше направил труда да ни види през всичките тези години, но и защото беше богът на слънцето. Какво ли не бих дал да бъда избрания! Да бъда дете на Зевс, Посейдон или Хадес. Бих дал всичко! Но бях дете на Аполон. Този ужасен, луд, некадърен слънчо.
Толкова бях ядосан, че дори не усетих кога едно момиче се появи до мен. Ядосах се, че дори и тук не можех да остана сам и се развиках.
- Какво искаш пък ти? Не можа ли да си намериш някое друго място?

Заглавие: Re: Малкото езеро Съб Авг 27, 2011 1:48 pm

Нов ден. Хубав и прекрасен слънчев ден. Не ми се седеше в къщи. Просто нямаше какво да правя там, колкото и да исках да подразня Джеръми за малко. Липсваха ми забавните моменти с него. Сега всички сме толкова сериозни, а аз не исках това. Просто си исках стария Джеръми, който би направил всичко да ме подразни. Но едва ли някой щеше да се държи по един и същ начин ако му кажеш, че си полу - бог. Да, и аз не мисля така. Но щях да поговоря с Джеръми. Рано или късно..
Преоблякох се с една малка сладка рокля, сложих си модерното сако от Хана и се получи доста добре. Този път бях с по - удобни токчета и няколко пръстена, които са.. бяха на майка ми. Излязох от имението и се зачудих накъде да тръгна. Но наистина не ми се мислеше много в момента. Просто исках да остана някъде насаме със себе си и просто да помисля над някои неща.
Стигнах до малкото езеро, мислейки си, че поне тук може да съм сама. Да, но не. Оказа се, че и тук имаше някой. Започвах да се чудя изобщо дали някога щях да се озова на някое място съвсем сама. Освен в офиса в бара ми, но и там започваха да нахълтат.
Мъжът пред мен се обърна и започна да ми вика. А за моя изненада това беше Люк. Не можех да повярвам, че точно с него трябваше да се срещна сега.
- И това ако не е Люк Ди Идиът. - казах аз преспокойно и го погледнах. - Защо си толкова ядосан? Да не би тати да не се оказа някой от великите? - направих се на загрижена, но после отново върнах сериозното си изражение.

Заглавие: Re: Малкото езеро Съб Авг 27, 2011 7:59 pm

Двамата ужасно много се мразеха от доста време. Още откакто и двамата бяха в хижата на Хермес. Мелани излезе бързо оттам, а аз останах докато разбера, че тъпия Аполон ми е баща. Невероятно как глупачка като нея може да бъде дъщеря на Зевс, а аз, който заслужавах много повече да бъда на Аполон.
- Не, отново грешиш. Май си изпуснала новините от лагера. Оказа се, че съм твой брат. Сестричке, дали след като чуеш това няма да спреш да се заяждаш с тези, които са по-добри от теб?
Мелани сякаш не повярва, но изглеждаше сериозна, което според мен означаваше, че се е хванала на въдицата.

Заглавие: Re: Малкото езеро Съб Авг 27, 2011 8:37 pm

Стоях със сериозен поглед и гледах към Люк, колкото да си помисли, че наистина съм се хванала на въдицата му. След малко избухнах в смях. Наистина това си беше смешно. Ако ми беше брат.. Не, нова си беше смешно дори и да го помисля. Люк, мой брат и син на Зевс.. Стига бе! Щях да умра от смях. Превих се за малко и се изправих. Избърсах една сълза от смях и се доближих до Люк.
- Колко ниско си паднал, миличък. - казах аз, опитвайки се да сдържа смеха си. - Да лъжеш дъщерята на Зевс за баща си.. Не мислиш ли, че наистина този път се целиш прекалено нависоко? - казах аз и се усмихнах лукаво.
Да, ако си мислеше, че щеше хвана на този номер много се лъжеше. Той да е син на баща ми това си беше просто една голяма, тлъста и нереална лъжа. Щеше да си глупак, ако се опитваш да излъжеш дъщерята на Зевс. Но сега като се замислиш.. Люк наистина си беше глупак.
- Кой е баща ти? - казах аз и го погледнах в очите. - Хермес? Арес? Хефест? Аполон? - тогава изражението на лицето му се промени. - Аполон? Наистина ли?
Нямаше и секунда и отново избухнах в смях. Не, не можех да си го представя - ''великият'' Люк ди Анджело - син на Аполон. Мислех си, че може би ще е Арес или Хефест, но Аполон.. О, какъв фал. А се правеше на много голям.
- О, горкото създание. - казах и го потупах по рамото, само да го ядосам.
Върнах сериозното си изражение и една лукава усмивка се появи на лицето ми.

Заглавие: Re: Малкото езеро Нед Авг 28, 2011 8:01 am

- Ако искаш да знаеш това не променя нищо. - Бях много ядосан, но определено бях мвного по-добър от нея във всяка една ситуация. - Знаеш, че съм много по-добър от теб във всичко. Ако искаш бъди дете на турския поп, но това че съм нещо повече от теб няма да се промени. - Хванах я за брадичката и я разтърсих. - Толкова си слаба в работа с меч, че чак те съжалявам.
Засмях се и отново седнах на брега на езерото, гледайки към слънцето. Мамка му на Аполон! Съсипа ми живота!

Заглавие: Re: Малкото езеро Нед Авг 28, 2011 8:26 am

Подсмихнах се и се доближих до него.
- За твое сведение, миличък, аз не искам да съм сила в работата с меч. За това си имам Хана. Доколкото чух до сега няма кой да я бие с меча. На мен ми стига всичко останало. Като например бойните изкуства, стрелбата и какво ли още не. - казах аз и се усмихнах подло. - Единственото нещо, с което може да ме победиш е ако мерят егото ни. Аз нямам толкова голяма его. И може би там ти е проблема. Прекалено много вярваш в себе си и на себе си. Съответно имаш големи изисквания и се целиш нависоко. А когато нищо не се получи ставаш като сега. Наистина много дразнещо създание.- казах му.
Застанах точно до него и наведох поглед надолу.
- Виж какво, ненормалнико. Това, че съм много по - добра от теб и ти го знаеш и дори и съм ти го доказвала, и това, че баща ти не е един от тримата велики не значи, че може да се държиш с мен по този начин. Много добре знаеш, че ако искам мога да те направя за нищо. - казах съвсем спокойно и се усмихнах лукаво.
За разлика от Люк аз си бях много спокойна и понякога можех да подлудя някой със спокойствието си.

Заглавие: Re: Малкото езеро Сря Май 22, 2013 1:55 pm

Сънувах поредния ужасен кошмар. Напоследък това се случваше постоянно. Исках да поговоря с Фей, но тя не си вдигаше телефона, нямаше я и у тях. Не знаех къде е и това много ме притесняваше. На няколко пъти обмислях да звъня в полицията и да взема някакви мерки, но знаех, че тя обожаваше да пътува и би могла да е навсякъде в момента. От една страна се ядосвах, че както обикновено не ме беше уведомила предварително, но от друга исках тя да бъде щастлива и другото в един момент просто нямаше значение.
Бях твърде разколебана напоследък. Не знаех дори дали е добра идея да споделям с нея тези неща. Наскоро научихме, че Фей притежава свръхестествени способности, самата тя бе ужасно изнервена. Някак просто не исках да я натоварвам и с моите незначителни проблеми. В такива моменти просто предпочитах да остана сама със себе си, някъде навън сред природата.
Първото място, което ми хрумна бе едно малко езеро, намиращо се там, където свършва гората и започва паркът. Мястото бе удивително и изключително подходящо за релакс. А това беше нещо, от което силно се нуждаех напоследък.

Заглавие: Re: Малкото езеро Сря Май 22, 2013 2:43 pm

Напоследък се случиха много странни неща в града.Няколко пъти ми се наложи да водя битки.Става нещо.Затова спешно трябва да се махна.Отидох до място,на което се чувствах поне малко защитена.Езерото.Единствено там мога да се концентрирам върху случилото се и доколкото е възможно да се успокоя.
Пътят ми се стори твърде дълъг.Щом стигнах до мястото се огледах.Беше по-красиво и от последното ми идване.Чуваха се приятните песни на птиците,които създаваха спокойствие.
Отидох при езерото и седнах на поляната до него.Но сега се чувствах странно.Не бях сама.Усещах някакъв вид сила.Стори ми се,че видях някого.Обърнах се рязко.Зад мен стоеше тъмнокосо момиче.
Стреснах се за миг,защото мислех,че единствено аз знаех за това място.

Заглавие: Re: Малкото езеро Сря Май 22, 2013 4:31 pm

Бях твърде замислена и не усетих странната енергия, която витаеше във въздуха. Имаше нещо странно, което винаги чувствах, когато се виждам с някого, но този път не усетих нищо. Беше празно.
По някакъв начин това ми напомняше на Фей. Нейната енергия се различаваше от тази на обикновените хора, но тази беше още по-силна. Изненадах се от себе си, че не съм я усетила.
Точно тогава видях едно момиче пред себе си, разположило се на тревата до езерото.
Всъщност не очаквах да срещна някого тук, тъй като търсех някое свободно тайно местенце, на което да се отпусна и да си отпочина от напрегнатото ежедневие.
Но едва ли бих отказала приятел точно в момента, когато Фей ми липсваше толкова много...
- Здравей - Казах й и се усмихнах, протягайки ръката си към нея - Аз съм Шарлот, а ти коя си? Май не сме се виждали преди. От Мистик Фолс ли си?

Заглавие: Re: Малкото езеро Сря Май 22, 2013 4:46 pm

Изправих се.Загледах се в момичето отново.
Реших този път да съм по-мила.Точно сега нямах нужда от допълнителни спорове.
Приех поздрава ѝ:
- Казвам се Миранда.И да, от Мистик Фолс съм, но не мисля, че сме се срещали.- обобщих
Усещах, че тя не е от моята раса.Любопитството ми бавно се засилваше и едвам се сдържах да не я попитам.Колебаех се дали не е ангел и затова се стараех да бъда по-мнителна, тъй като не пазех розови спомени от последните си срещи с ангели.
Хрумна ми да я питам:
-Какво те води насам?Не мислех,че идват много хора тук..

Заглавие: Re: Малкото езеро Сря Май 22, 2013 5:55 pm

Когато ръцете ни се докоснаха, усетих нещо странно. Знаех си, че тя не е човек, но истината е, че не беше и върколак. Бях чувала за съществуването на вампири, но не вярвах в тези неща и се съмнявах да съществуват наистина.
Но пък... не беше като Фей, не беше и човек. Тогава какво е тя?
Толкова се умислих, че съвсем забравих за зададеният от нея въпрос. Поруменях по бузите от притеснението, тъй като нейният поглед не изглеждаше особено приятелски настроен.
- Всъщност и аз си мислех, че няма да срещна никого тук, но явно съдбата е решила така. - Казах и плахо се усмихнах - Права си, че малко хора идват на това място. Може да ме помислиш за откачена, но някои хора говорят, че това място притежава някакви лечебни свойства. Не знам до колко е вярно, но на мен лично ми действа успокояващо. А на теб?
Исках да се сприятелим, имах нужда от приятел сега.

Заглавие: Re: Малкото езеро Сря Май 22, 2013 7:16 pm

Отне ѝ доста време преди да ми отговори,което ме притесни за момент.Оказа се,че и тя избира това място за отдих и успокоение.
Има нещо в нея,което ми вдъхва доверие и сигурност.Обмислях дали да не се сприятеля с нея.Изглеждаше мила.
Прецених,че мога да ѝ отговоря:
-Идвам тук,когато се чувствам зле и имам нужда от почивка.Не знам за лечебни свойства,но това място наистина ми действа успокояващо.Чувствам се някак спокойна и защитена.Нещо като скривалище от цялата драма в града.
Знаех,че притежава някаква сила,но не и каква.Вече обмислях да я питам директно.А може и аз да ѝ се разкрия..
-Е..ти каква си по-точно?

Заглавие: Re: Малкото езеро Чет Май 23, 2013 6:41 am

На повечето ми въпроси, Миранда мълчеше дълго време преди да ми отговори. Зачудих се дали аз не греша някъде или тя просто трудно се доверява. Надявах се да е второто.
Миранда сподели как на нея й влияе мястото и тогава открих първото сходство между нас. Вярно е, че е много по-различна от мен, но може би това изобщо не ни пречи да се разбираме добре.
Отдъхнах си и се усмихнах на нея в отговор.
Точно тогава тя ми зададе странен въпрос. Нещо, което и Фей ме беше питала, но по друг начин.
Потръпнах и прехапах устни. Чудех се дали да й разкажа, дали няма да бъде грешка? Но пък може би тя ще ми помогне...
- Не знам. - Отвърнах и се огледах няколко пъти, за да съм сигурна, че само ние сме на езерото - Наистина не знам. Човек съм, но... има нещо различно. Сънувам странни кошмари. Понякога, когато ужасно много искам нещо и само когато го погледна, то се случва. Когато дойдох тук, усетих странна енергия. Усетих теб. Ти не си човек, нали?
Сигурно вече ме мислеше за откачалка, но си струваше да пробвам.

Заглавие: Re: Малкото езеро Нед Май 26, 2013 4:54 pm

Дълго време стоях загледана във водата,слушайки Шарлот.Не се доверявах лесно,но този път е изключение.
-Не съм човек....всъщност съм демон. - отговорих аз с пауза,гледайки я за някаква реакция
Отначало тя не каза нищо,затова реших да отклоня темата.Имах желание някак да ѝ помогна да разбере каква е.Не е ангел, в това вече съм сигурна,но не е и демон щях да усетя.Обмислях вариантите.Исках да знам повече за нея и какво я води насам.
Формулирах въпросите си:
-E,какво те води насам?Семейни драми,битки...?Имаш ли нужда от помощ?
Обърнах се към нея с поглед,който някак да ѝ подскаже,че съм приятелски настроена и може да ми се довери.

Заглавие: Re: Малкото езеро Нед Май 26, 2013 6:25 pm

Демон ли? Демон? За първи път чувах за съществуването на такива същества. Чудех се дали не е някаква шега, но по-късно се сетих за непознатата енергия, която бях усетила по-рано. Може би наистина е демон. Мислех да я поразпитам относно расата й, понеже не бях запозната, но не знаех как точно ще реагира тя. Дали няма да се ядоса, да ме нападне или просто да се скараме. Не исках. Това момиче ми беше много симпатично.
- Семейна драма може би. - Казах й и се усмихнах притеснено - Баща ми ни изостави и трябваше да се преместя тук с майка ми... сложна история. Благодаря ти за указаната подкрепа.
Стиснах ръката й благодарно и погледнах към бистрата вода на езерото.
- Защо сподели с мен това нещо? Не се ли притесняваш, че бих могла да те предам? Не, че мисля да го правя, но беше мил жест от твоя страна да ми се довериш.

Заглавие: Re: Малкото езеро Нед Май 26, 2013 7:04 pm

-Има нещо в теб,което ме кара да ти вярвам,а попринцип не се доверявам лесно. - споделих аз с усмивка
Стана ми мъчно заради историята,която ми сподели.Личеше си,че притежава борбен дух и някак се е опитала да преодолее случилото се.Тези нейни черти ми допадат.Знаех,че мога да разчитам на Шарлот,макар да не се познавахме от дълго време.
Прецених,че мога да ѝ кажа какво ме накара да дойда тук:
-Моята история е объркана..имаше много нападения срещу мен в града,в който живея до момента .Не знам защо.Затова трябваше веднага да дойда тук.Място,където се чувствам в безопасност поне за малко.
Обърнах се към нея:
-Да имаш нужда от приятел в момента?Защото аз да..

Заглавие: Re: Малкото езеро Пон Май 27, 2013 11:28 am

Значи съм познала, че не е особено доверчива, но някак аз съм спечелила доверието й. Не зная с какво. Тя е силна и умна, а аз едно обикновено момиче със странни кошмари. Аз не съм нищо особено, но винаги ми се искало да бъда.
Искам и аз да бъда различна, за добро или зло.
От това, което тя разказа, разбрах, че не е имала хубаво минало, но може би настоящето й, е доста цветно и прекрасно. Ако бях демон, може би щях да бъда щастливка. Не искам да съдя книгата по корицата, но за един обикновен човек като мен, това звучи прекрасно. Нещо, за което винаги съм мечтала. Да притежавам някакви свръхестествени способности.
Останах изненадана, когато Миранда ми сподели, че има нужда от приятел. Въпреки всичко останало с нея си приличахме. Тя е това, което аз винаги съм искала да бъда.
- Всеки има нужда от приятел като теб. - Казах и се усмихнах.