Ресторант "Tiffany"

Разхождах се из града, когато внезапно огладнях. Мислех да ям, когато се прибера, но не издържах и влязох в най-близкия ресторант. Седнах на първата маса и отворих менюто. След малко дойде келнерът и аз си поръчах първото, което ми попадна пред очите - спагети по италиански. Келнерът отиде с поръчката ми, а аз се отпуснах на стола и оставих чантата си на съседния. Тогава в ресторанта влезе Фред. Учуди ме, че не е със сестра ми.. Той веднага ме видя и ми се усмихна, а аз го повиках при мен и той дойде. Седна на стола срещу мен и аз казах:
- Здравей.. Виктория къде е?
Тъкмо се канеше да отговори и дойде сервитьора.
- Ще поръчате ли нещо? - каза и се обърна към Фред.

- Две чаши вино, ако обичате. - Кимнах към Елена, която щеше да се възпротиви, но келнерът тръгна с поръчката.
Беше много късно през нощта, но Виктория така и не си легна. Дали не ми липсваше брака с нея? За какво се бяхме оженили, след като тя дори не си лягаше понякога? Не минах да видя как е Джордж, но сигурно спеше и на сутринта щеше да има махмурлук.
- Ами тя всъщност не можеше да заспи и вероятно се разхожда някъде в двора ни. Тази вечер май и дойде в повече, а и ми се стори доста пийнала. Попитах я какво става, но тя така и не отговори. А и на мен не ми се спи. Реших да изляза и да правя други неща...
- Ами ти какво правиш тук? Оставихме те пред имението, а и е доста късно, за да се разхождаш съвсем сама. - Засмях се и тогава донесоха виното. - Е, наздраве за нас!

- Не ми се спи, исках да се разходя някъде.. Но огладнях и влязох в този ресторант.. Изненада ме, че още работи, но е в моя полза. За онова на езерото.. Не трябваше да става, ние едва се познаваме.. Беше страхотно, но Виктория за малко да разбере.. Успях да я излъжа, но ако разбере.. Съжалявам!
Опитах от спагетите и бяха много вкусни, но точно в момента не ми беше до спагети.Бутнах ги настрани и погледнах Фред. Той ме гледаше в очите и се усмихваше.
- Какво има? Защо ме гледаш така? - попитах аз.

Засмях се.
- Как те гледам? Просто ми хрумна една идея.
Хванах я за ръката, а тя ме погледна притеснено.
- Не се притеснявай за езерото. Виктория НИКОГА няма да научи. Предполагам, че ти е повярвала някак. Не мисля, че ще се усъмни, а дори и да се прибере преди мен у дома, все ще измисля нещо. Тя не би си помислила, че съм тръгнал да и изневерявам. Тя не би го направила, но...
Тя отпи от виното и хапна от спагетите и.
- Искаш ли да отидем някъде? Само двамата?

Изненада ме предложението на Фред. Да не беше полудял? Въпреки, че можеше и да приема. Фред беше секси, но и мъж на сестра ми..
- Добре. - казах и Фред се усмихна.
Той плати сметката и излязохме навън. Влязохме в колата му и тръгнахме. Не знаех къде отиваме, но не исках и да питам. Навън заваля и аз се замислих, гледайки в дъжда. Ами ако Виктория разбере всичко? А ако Фред й каже? Какво ще да стане?
Винаги имаше поне едно "ами ако"... Фред спря колата пред някакъв хотел и излезе.