Водопадът, намиращ се в края на парка

Тук много често идваха хора, които плуваха в плитката вода, или просто седяха на тревата и се любуваха на гледката.

След това, което ми се случи през изминалата нощ, не исках да виждам никой. Това бе огромно унижение за мен и исках да остана сама. Първото място, което ми хрумна беше водопадът в парка. Там често имаше хора, но въпреки това бе винаги тихо и спокойно. Пък и въздухът беше чист и приятен. Излязох от вкъщи и взех такси до парка. Слязох и вдишах дълбоко, тук въздуха беше много по-чист, защото рядко минаваха коли, а и имаше много цветя. Тръгнах съм водопада, който беше в края на парка. Не усетих кога стигнах, но седнах на тревата и се загледах във водопада, който шумеше загадъчно. Тогава едно непознато добре изглеждащо момиче седна до мен и въздъхна. Обърнах се към нея, усмихнах се и казах:
- Здравей!

П.П. - Извинявай, че се забавих, но имах малко работа..

Ангел Брой мнения : 39

Първите ми дни сред хората понасяха сравнително добре. Бях подочула че моето братче,това което майка ми била родила след мен е в града,казвал се Фред. Реших да изляза за малко сред хората,не за да го търся,а просто за да задвижа малко тъй наречения "социален живот".
Започнах да се разхождам из един прекалено светъл за мен парк. Все пак не бях свикнала толкова време на слънце. Стигнах до края му,а там седеше едно момиче. Седнах до нея,въздъхвайки. Май нямаше да свикна скоро. Тя ме поздрави с усмивка.
- Здравей.. как се казваш? - попитах на свой ред със съвсем лека усмивка. Все пак милото държание бе едно от нещата с които също трябваше да свикна и поне с това ми бе лесно.

П.П - няма проблем..

- Аз съм Елена, приятно ми е! - казах и отново се усмихнах. - А ти?
Радвах се, че дойде при мен, исках да се запозная с нови хора, макар и не точно сега, но нищо. Изведнъж всички сцени от изминалата нощ ми минаха като светкавица пред очите и в мен отново се зароди гняв. Щях да отмъстя на Фред, нямаше да го оставя да си играе с мен. Усетих, че бях стиснала юмруци и момичето до мен ме гледаше странно. Отърсих се от мислите си и се обърнах към нея.
- Извинявай, как каза че се казваш? Бях се замислила и не те чух..

Ангел Брой мнения : 39

- Казвам се Мишел.. - усмихнах се леко. Явно момичето бе ядосано за нещо,усещаше се от далеч.
- Какво има,защо си ядосана? Усещам го. - казах със сериозен тон. Едно толкова старо същество като мен,изпитващо до скоро само гняв и омраза към всичко би разпознала само с един поглед. Повдигнах вежда в очакване на отговор.
- Ако искаш можеш и да разкажеш за себе си имам цяла вечност. - допълних с леката си усмивка.

- Не, нищо не е е случило, просто.. Да кажем, че ме използваха. - отговорих на Мишел. Не исках да ѝ разкажа всичко, виждах я за пръв път и не знаех дали мога да ѝ се разкрия. Усмихнах се леко и казах: - А ти оттук ли си?
Внезапно ожаднях, но щях да изтърпя, докато се прибера вкъщи. А все още не ми се прибираше. Без да искам бутнах чантата си, от която се изтъркули шише с вода. Странно, не си спомнях да съм го слагала.. Взех го и го огледах. Водата имаше леко розов оттенък, или само така ми се струваше. Нещо отвътре ме накара да го отворя и да пия от него. Вкусът на водата беше странен, подобен на курабийка, но оставяше леко горчив вкус. Затворих шишето и го прибрах в чантата си.
- Между другото, хубаво име, Мишел. - казах и отново се обърнах към нея.
Наведох се бавно към нея, опитах да спра, но сякаш не можех да контролирам тялото си. Чувствах се лека като перце. Целунах Мишел, но веднага след това се отдръпнах. Какво ми ставаше?
- Аз.. Извинявай.. Не знам какво ми стана.. - казах много притеснена и едновременно малко отвратена от себе си.

Ангел Брой мнения : 39

- Използвали са те? - попитах някак реторично,гледайки към водата. Те каза че името ми било хубаво.. Кой знае кой от Олимп ми го бе измислил.
След това изпи нещо със странен цвят и ме целуна. Отвърнах на целувката,защото честно казано нямах нищо против. След като започна да се извинява се разсмях.
- Лично аз предпочитам първо да се опознаем,но щом искаш.. - засмях се отново,а след това добавих :
- Няма нищо,спокойно. До сега не ме беше целувал човек.

Засмях се на реакцията ѝ. Повечето момичета в най-добрия случай щяха да изкрещят "Какво правиш?!" и да си тръгнат по най-бързия начин. А Мишел.. Тя дори се засмя. Изненада ме и факта, че никога досега не се беше целувала. Тя бе толкова красива и с идеална фигура..
- Е, вече някой те целуна.. - казах и се усмихнах вежливо. - Наистина не знам какво ми стана, след като изпих това нещо.. - бръкнах в чантата си и извадих шишето със странната течност, но нямаше и следа от розов оттенък, беше си най-обикновена вода.
- Какво?! Ама как.. - изумена казах аз. - В този град наистина стават много странни неща..

Ангел Брой мнения : 39

Усмихнах се леко. Погледнах часовника си и се намръщих,бе време да си тръгвам,колкото и да не ми се щеше.
Изправих се и отвърнах :
- Беше ми приятно да се запознаем,дано пак се срещнем. - намигнах й. По ръцете ми се появиха пентаграмите,които така умело прикривах през тези векове и се запътих към хотела. Придърпах ръкавите си надолу,все пак не исках да стряскам хората.
Замислих се за онова момиче Елена,кой ли я беше наранил?

Русокосата крачеше бавно по алеите на парка. Грациозната й походка привличаше много погледи, но тя не се интересуваше от това. Днес бе в добро настроение и може би това беше най-важното. Повечето хора копнееха тя да е спокойна и да спазва самоконтрола, който често й липсваше. Днес обае всички имаха късмет, а тя бе решила да пропилее тази дребнава слабост в безсмислени разходки.
Лекият, южен ветрец подухваше леко както всеки друг ден. Носеше се миризмата на хиляди приятни парфюми, ястия и създания, които с нищо не можеха да привлекат демона. Токчетата й потропваха леко в такт с движенията й. Русокосата спонтанно смени посоката си към краят на парка.
Пред нея се извисяваше величествена гледка. Тя ни най-малко искаше да я подцени. Обикновено не ценеше красивите неща в природата, но сега нямаше как да не се изненада. Една едва доловима усмивка пробяга по лицето й. Внимателно приклекна до водата и потопи ръката си в нея.

» Уличните художници в парка
» Алеята на парка
» Люлките в парка
» Пейките в парка
» Джули Плек: Елена ще вземе решение до края на сезона