Каменната къща на брега

Тя беше скрита в горичката и много малко хора знаеха за нея.
Каменната къща на брега 15s6lnl

Чудех се дали беше видяла намека ми. Крачех по дървения под и размишлявах, поглеждайки от време на време през прозореца, но от нея нямаше и следа. Може би просто трябваше да си остана на масата, заедно с Фред и Елена, но определено трябваше да я видя, да я докосна. Не издържах. Тя беше нещо като наркотик, доставя ти удоволствие, но на практика е забранен.
Погледнах отново през прозореца и тогава я видях. Вървеше забързано насам и се оглеждаше. Сигурно се беше измъкнала на косъм от Фред и останалите. Едва ли някой би тръгнал в гората на този купон. Излязох от къщата и застанах на прага, махайки към Виктория. Тя ме погледна и изтича насам. След като вече беше на прага си помислих, че може би трябва да я поканя, но тя си влезе съвсем спокойно вътре. Погледнах с изненада, а тя само се подсмихна. Затворих вратата на къщата и притиснах Виктория в обятията си. Започнах да я целувам по врата и по устните. На-накрая бяхме сами заедно.

Доста трудно успях да се измъкна от купона, въпреки, че тълпата беше голяма и успях да се слея с нея. Докато вървях към горичката не спирах да поглеждам назад към масата, на която все още стояха Фред и Елена. Този път Фред се оглеждаше сякаш търсеше нещо.. МЕН. По дяволите! Нямаше и следа от Джордж. Влязох в горичката, но през цялото време усещах, че имаше някой тук. Започнах да вървя още по-бързо, без да зная накъде отивам. Тогава видях къщичката. Беше в южната посока между дърветата. Беше бяла на цвят, имаше тераса, изглеждаше луксозна. Точно тогава отвътре видях сянка, а след това вратата на къщата се отвори. Първоначално се изплаших, но веднага след това се успокоих, защото видях кой стоеше на прага. Джордж..
Тръгнах забързано към него. Може би трябваше да се престоря, че трябва да ме покани вътре, но всъщност можех да си вляза дори и без покана. Намъкнах се веднага вътре и тогава той затвори вратата и изгази лампата. Притисна ме към себе си и започна да ме целува. Изпуснах чантата си и тя падна с трясък на дървения под. Може би всичките ми парфюми бяха на парченца, но не ми пукаше. Махнах вратовръзката му и започнах да разкопчавам ризата му. Бавно се свялкохме на пода и той се оказа върху мен. Целувахме се страстно. Не знаех дали Фред ме търсеше, но не и интересуваше.

Продължих да я целявам и прегръщам като силно я държах в своите обятия като,че ли се страхувах тя да не си тръгне или пък някой да му я отнеме и то точно по-средата на прекрасните целувки които си разменяха помежду си.
- Вече нямаш нужда от това. - прошепнах нежно в ухото й като я целунах отново и започнах да свалям презрамките на красивата й рокля.
Той жадно продължи да я опсипва с целувки и да шава с ръце по сексапилното й тяло. Тогава звънна телефона й. Изсумтях, защото тя се изправи от пода и бръкна в чантата си. Очевидно беше Фред и пак всичко щеше да се провали.
- Тръгваш, нали? - попитах я.

- Освен ако не искаш Фред да дойде тук. - той кимна, сякаш му беше безразлично и облече ризата си. - Чао.
Той отвори вратата. Не исках да го оставям така, но просто нещо не беше наред. Не ме беше страх от Фред, просто усещах, че нещо щеше да се случи. След като излязох навън, Джордж затвори силно вратата след себе си. Завъртях очи ядосано и тогава чух силен трясък от счупено стъкло и погледнах през прозореца на къщата.
Около Джордж имаше много строшени стъкла от чашата му. От ръката му течеше алена кръв и за момент съжалих, че си бях тръгнала. Погледнах към купона и отново към Джордж. Въпреки това реших да тръгна. Върнах се обратно по пътя през горичката и през цялото време си мислех за Джордж. Не е добре.. не, трябваше да го оставям.
И тогава пред мен се появи Фред. В първия момент се изплаших какво щеше да си помисли, но когато се огледах се оказа, че вече бях до бара.
- Къде беше? - попита ме той притеснено.
Не знаех как излеждам на външен вид. Сигурно прическата ми беше развалена и роклята ми беше поизмачката.
- До тоалетната, иначе бях тук на бара.