Старата кръчма

Заглавие: Re: Старата кръчма Пет Май 20, 2011 6:14 pm

Вървях забързано към старата кръчма, която се намираше в най-бедната и задънена уличка в града. Бях нахлупила качулката си с надеждата никой да не ме разпознае. Всъщност бях дошла тук, защото близначката ми Елена ме беше повикала, защото имала да ми казва нещо. Не мога да открека, че относно избирането на място, това е най-лошият вариант, който е имала. Можеше просто да дойде у нас (в новата ми къща). Всъщност нещата не вървяха толкова гладно колкото си мислех. Успявах да замажа положението и по този начин отхвърлях сексуалните предложения на Фред, но не мислех, че това ще продължи дълго. Искаше ми се да разкажа на някой за всичко това, но просто нямаше на кой. Напоследък нямах никакъв контакт с Мелани, Хана, Емили и Спенсър и ми беше трудно да ги избягвам. Затова просто се опитвах да се отдалеча изведнъж. Другият човек беше Елена. Всъщност тя май беше единствения. Всъщност не я чувствам толкова близка, въпреки че сме като две капки вода с малко изключение на цвета на косите, но трудно човек можеше да ни разпознае. Е, да по външен вид едва ли биха ни разпознали, но по характер.. ние никак не си приличахме и точно поради тази причина не мислех, че бих тръгнала да ѝ споделям.

Заглавие: Re: Старата кръчма Пет Май 20, 2011 8:06 pm

Бях седнала на масата до мръсния прозореца. Нервно гледах през прозореца, за да видя кога ще се появи сестра ми. Чаках я вече двайсет минути в това забутано заведение и бях започнала да се ядосвам, когато най - сетне я видях да бърза насам. След минутка влезе вътре и дойде при мен. Седна на стола срещу мен и аз веднага започнах да й разказвам за причината, поради която я бях извикала тук, но толкова бързо и притеснено, че почти нищо не ми се разбираше:
- Вчера, докато седях на плажа, получих нещо като видение. И главно ти участваш в него. - като казах това, видях че Виктория повдигна веждите си учудено и подигравателно. - Не се шегувам. Ти се прибираше от някъде, пресичаше някаква улица, но ти звънна телефона и ти да вдигнеш, не видя че огромен камион идва към теб и...ами блъсна те. Обаче, аз бях наблизо и видях всичко. Едва те взех на ръце и те занесох на тротоара. Надвесох се над теб и се концентрирах. Не знам, как но знаех какво трябва да направя. Докоснах леко с пръсти всичките ти рани и те заздравяха. Отново се концентрирах и всичките ти счупени кости се оправиха и ти се събуди. Тогава се събудих върху пясъка и не знам дали съм сънувала, или това е било видение. И все пак да знаеш, че може и да се случи.

Заглавие: Re: Старата кръчма Съб Май 21, 2011 3:20 pm

Изслушах я с огромно безраличие, но в края на разказа ѝ обмислях да ѝ се разкрещя, но въпреки това успях да запазя спокойствие. Постарах се лицето ми да остане спокойно и безгрижно и мисля, че успях защото бях голяма актриса и трудно човек можеше да разбере характера ми. Всъщност най-накрая бях дошла с добри намерения тук при сестра си, но обмислях да взема чантата си и да си тръгна.
Продължих да мълча, чакайки вероятно тя да каже нещо, защото аз не знаех какво да правя. Мразех ужасно, че ми се бъркаше в нещата, но ако сега направя една грешна стъпка и си тръгна или се разкрещя, тя завинаги щеше да си тръгне оттук и повече едва ли щях да я срещна.
След секунда се появи и барманът, който ни насити с неговата ужасна миризма на разложено и на алкохол. Принципно не бих си поръчала нищо от това място, но приех една безплатна бира. Разбира се, че щяха да ни предложат питиета безплатно, тъй като тук рядко се появяваха жени, още повече сами.
- И какво очакваш да направя аз? - най-накрая наруших мълчанието между мен и Елена. Тя се замисли и отново повтори, че не е сигурна дали е сън или видение, но мен това не ме интересуваше. Знаех, че е било видение и то съвсем ясно, но не можех да разбера едно и то е защо тя беше героя в този разказ.

Заглавие: Re: Старата кръчма Нед Май 22, 2011 2:02 pm

Не очаквах такава реакция от сестра си, но щом тя беше толкова безразлична, повече нямаше да споделям абсолютно нищо с нея.
- Знаеш ли? Не трябваше да ти казвам.Тръгвам си. - Казах ядосано и грабнах чантата си.
Но още при първата крачка някой я дръпна и тя падна на земята.
- Мамка му! - изругах тихо
Наведох се и вдигнах чантата си, след което се изправих. Виктория се засмя подигравателно и отпи от бирата си. Аз само я погледнах и прошепнах тихо, но бях сигурна, че ме е чула:
- До следващата ни среща, Виктория!
След това забързах към изхода и излязох от ужасното заведение. Едва ли някога щях да стъпя там отново!

Заглавие: Re: Старата кръчма Нед Май 22, 2011 6:05 pm

След като Елена си тръгна останах сама на масата и допивах бирата си. Не очаквах, че тази среща щеше да завърши толкова унизително и забавно. Докато глупавата ми сестричка се опитваше да изиграе картите си, аз вече ги бях поставила на масата, а тя беше от губещата страна. Изсмях се пидгравателно след демоснстративното ѝ излизане. Беше толкова жалка и определено беше забавна..
Тъкмо щях да тръгвам, защото погледите на пияните мъже около мен въобще не ми харесваха. Отпих последната глътка от бирата си и се приготвих да ставам, когато от мястото на което преди минути стоеше Елена се чу вибриране. Погледнах към прогнилото канапе и видях мобиния ѝ. Без да се замисля го грабнах, мислейки да ѝ го върна, когато щеше да е "следващата ни среща", но погледнах към примигващото екранче. Там пишете "George Ziyagil". Погледнах няколко пъти, чудейки се защо той ще я търси и накрая реших да вдигна. Гласът му звучеше странно, нетипично за него.
- Ало, Елена. Спешно трябва да поговорим.
Можех да проведа спокоен разговор с него без да се усети, че съм аз, но затворих. Точно тогава на вратата забързано се появи Елена.

Заглавие: Re: Старата кръчма Вто Май 24, 2011 3:06 pm

Все още вървях, ядосана на сестра си. Имах нужда да се отпусна, трябваше да се обадя на някого.. Бръкнах в чантата си за телефона, но като не го намерих я претърсих цялата. Нямаше го! Сигурно го бях забравила в бара, при Виктория. По дяволите! Трябваше да се върна при нея и да си го взема. Обърнах се и забързано се отправих обратно. Като влязох вътре видях, че Виктория държеше в ръка телефона ми.
- Хей! - казах. - Какво правиш?
В този момент тя натисна нещо и ми го подаде.
- Обаждал ли се е някой? - попитах подозрително, но Виктория поклати отрицателно глава.

Заглавие: Re: Старата кръчма Вто Май 24, 2011 3:44 pm

- Ъм, не. Никой. Видях в последния момент, че го беше забравила и щях да го взема и да ти го върна, когато.. - замълчах. Всъщност не знаех какво друго да кажа. Нямаше начин да ѝ кажа за Джордж, в никакъв случай. Първо аз лични смятах да разбера какво иска да говори с Елена. И щях да се въползвам от това, че бяхме абсолютно еднакви.
Подсмихнах се лукаво, а тя продължи да ме гледа странно с недоумение.
- Виж, не искам да се караме. Би трябвало доста да се забавляваме, не мислиш ли? Сестри сме, а аз винаги съм искала да имам сестра като теб. - Усмихнах се фалшиво, но до някъде успях да сваля натъжената ѝ физиономия и тя се превърна в нежната усмивка, която казваше "Аз съм добро момиченце!", а аз я ненавиждах ужасно.
Хванах я за ръката и я задърпах към изхода.
- Тази миризма ще ме убие.

Върколак - alpha. Брой мнения : 418

Реших да отида в бара за да се позабавлявам малко. От много време не бях излизал навън и очаквах с огромно желание пълнолунието. От една страна знаех, че има възможност да убия някой както ставаше винаги, но ако успеех да се окова много здраво или както винаги просто щяха да обвинят вампирите за това.
Влязох в бара и затърсих празна маса. Седнах на една, която беше в дъното и си поръчах силно уиски за да мога да се измъкна от ужасните мисли за пълнолунието. Точно след като отпих първата си глътка усетих странна миризма. Беше подобна на вампир, но не беше вампир. Беше нещо друго. Погледнах към входа и видях жена с тъмна, чуплива коса, която влизаше в кръчмата.

Заглавие: Re: Старата кръчма Пон Май 30, 2011 7:41 am

Побързах да избягам от Джордж не толкова заради Елена, но просот защото косата ми вече започваше да става чуплива и за кратко време издържаше изправена, макар че изсипах половин бутилка лак върху нея. Няма значение. Не ми се прибираше вкъщи при Фред, а и имаше вероятност той още да се скита в горите вероятно за да яде зайчета и да се усамотява. Не отричам, че ме покани, но как си представяше, че аз, Виктория, ще тръгна да се разхождам по горичките и да гоня зайчета, а след това да ги ям. Трябваше да му дам да се разбере, защото започваше сериозно да ме изнервя с тези предложения. Хубавото беше, че не бяхме ходили на меден месец, но аз така или иначе нямах желание да се откъсвам от града. Беше интересно да се правя на Елена.
Влязох в старата кръчма, където както винаги ухаеше на смесица от всякакъв алкохол, но аз се опитах да я елиминирам и пристъпих към бара. Поръчах си силно уиски и огледах за свободни маси, но всички бяха заети. В такъв случай.. просто нямаше да седя.
Погледнах към дансинга. Там танцуваха няколко момичета, но никой не им обръщаше внимание. Изпих на един дъх чашата си и грябнах от ръцете на бармана шишето с уиски Jack Daniels, а след това се запътих към сцената и избутах танцуващите момичета зад мен.
- Един поздрав за всииички, коиито обичат да пияят.. - изсмях се и размърдах шишето с уискито пред мъжете в кръчмата. След това отпих голяма глътка от шишето, а по - късно взех микрофона. - Ще ме пазиш лии от ръцете сии, ще поискаш ли с мен да не си.. хайдее всичкии!

Върколак - alpha. Брой мнения : 418

Още откакто влезе в кръчмата не откъсвах поглед от нея. Първоначално си беше порачала уиски, а след това взя цялото шише Джак Даниълс. Повече мъже започнаха да я гледат с учудване, но аз въобще не се учудих. Е, поне не много. Знаех, че тя не беше точно човек. Може би е вампир с по - странна миризма или.... не, не беше вампир, но не беше и върколак като мен.
Качи се на дансинга и започна да пее. Реших да се възползвам от това и отидох след нея.
- Един поздрав за всииички, коиито обичат да пияят.. - Тя се изсмя и отпи глътка от шишето Джак даниълс - Ще ме пазиш лии от ръцете сии, ще поискаш ли с мен да не си.. хайдее всичкии!
Мъжете започнаха да крещят одобрително. Грабнах един микрофон и отидох до нея.
- Обладаваш ме като манияяя, изгаряш мее от желанияяяя! Всичко в теб е огън и сексссссс! - измислих набързо и погледнах към публиката.
Всички крещяха одобрително.
Отидох по-близо до нея и започнах да обгръщам тялото и докато танцувахме.

Заглавие: Re: Старата кръчма Пон Май 30, 2011 8:40 am

Eдин мъж се появи на сцената и почувствах странна миризма, но след това си помислих, че може би беше от алкохола. Той започна да пее заедно с мен и аз си помислих, че всъщност нямаше нищо странно в това. Обърнах се към него, а той обви с ръце тялото ми.
- Ти сии изгоряял, че не се гаасиш, аз съм твой поорок, аз съм твой фетиииш..
Усетих как ме притисна силно към себе си, но той не можеше да ми направи нищо. Защо когато трябваше да се забавлявам ми идваха такива странни мисли в главата. Отпих още няколко големи глътки от уискито и вече не знаех къде се намирам. В един момент бях на дансинга, пеех и танцувах, а в следващия ходех с Иън в нянакъв тунел. Не знаех какво ми става. Може би бях пила доста и вече не знаех какво става. Но след минути се намирахме в задния далечен паркинг на кръчмата, където беше мъгла и беше ужасно мръсно. Имаше стари, смачкани коли, боклуци и какво ли още не. Беше се превърнало на сметище. Усетих ръката на мъжът с който танцувах. Той вървеше зад мен и ме буташе напред. Отидохме някъде към края на паркинга и доста се отдалечихме от кръчмата.

Върколак - alpha. Брой мнения : 418

Знаех, че ще бъде замаена от алкохола, който изпи, но вече бях разбрал каква е. Тя имаше нещо общо с вампир, определено. И въпреки това не беше точно вампир. Вампирите и върколаците според далечна легенда бяха врагове. Целият ми род беше от върколаци, а сега беше моята възможност да убия вампир, но първо трябваше да намаля силите и. Подпрях я върху ламарината на една стара кола и притиснах тялото си към нейното. Обходих врата и с устни. Трябваше да я заблудя, за да не се сети защо я бях довел тук. Започнахме да се целуваме страстно, но когато тя доближи до врата ми усетих остра болка, която после стана приятна. Погледнах към нея. Устните и бяха изцапани от кръвта ми. Зарадвах се и и дадох да пие. Скоро щеше да разбере, че вътре имаше върбинка. Точно когато си го помислих, тя се закашля и припадна. Поставих я върху земята и затърсих дървен кол или нещо подобно на земята. Не беше трудно да намеря. Взех го с едната ръка, а с другата погалих врата и докато стигнах до гърдите, а след това и тях.
- Скоро ще умреш, скъпа. Доста се забавлявахме.
Стиснах дървения кол още по-силно.

Влязох във бара и веднага усетих ужасният мирис на пияници. Щях да намеря Виктория и да си тръгна веднага. Огледах сцената, но нямаше Виктория, а само танцуващи момичета. Обходих кръчмата с поглед и отново нямаше и следа от сестра ми. Тогава някак си почувствах, че е накъде зад бара. Излязох отвън и го заобиколих. Имаше някакъв стар паркинг с изпомачкани коли, всякакви боклуци и още по-ужасна смрад. Какво щеше Викория да търси тук?! Но въпреки това продължих навътре в паркинга и чух някакъв шум Тръгнах по посока на шума и видя мъжка фигура, която държеше нещо дебело и остро. Приближих се и видях, че мъжът се бе надвесил над Виктория.
Огледах се по земята и видях няколко големи камъка до мен. Взех един от тях възможно най-тихо и извиках:
- Хей! - в момента, когато мъжът се обърна, аз хвърлих камъка по него.
Уцелих го по носа и почти му го разбих. Или поне така си мислех.
Затичах се към Виктория и в този момент тя се свести. Мъжът се обърна към мен и видях, че носа му си беше съвсем наред, просто имаше някаква малка драскотина.

Върколак - alpha. Брой мнения : 418

Засмях силно и гръмогласно, заставайки пред момичето от бара, което смятах да убия. Е, станаха две. Момичето, което се появи имаше подобна миризма, но по-различна. Какви бяха те? Грабнах дървения прът и без колебание го забих в гърба на новодошлото момиче, докато се беше надвесило върху жената от бара. Тя изпищя от болка, а аз издърпах Виктория (според мислите на новодошлото момиче се казваше така) от земята, хващайки с една ръка, а с другата държах друг стар прът, който открих тук.
Новодошлото момиче започна да бърка в джоба си, макар че я болеше гърбът. След секунди намери телефона си и се опита да набере някакъв номер.
- Ако повикаш някой тук, повече никога няма да я видиш.
Насочих пръта към сърцето на Виктория, а другото момиче погледна изплашено. Точно тогава усетих как Виктория разтегна хватката ми и ме избута със уникална сила назад. Ударих се в едно дърво.
Не изчаках втора подкана и побягнах пръсвайки върбинка в лицето на Виктория.

Заглавие: Re: Старата кръчма Пон Май 30, 2011 1:25 pm

Той за какъв се мислеше? Веднага след като раната на лицето ми от върбинката изчезна щях да тръгна след него и без да се замисля да изтръгна сърцето му, но тогава погледнах назад. Елена беше паднала на земята и дишаше тежко. И нейните рани щяха да заздравеят, но след като се извади кола от гърба ѝ, а и тя черпеше сили от другаде. Като за начало отидох при нея и ѝ казах да се успокои. Веднага щях да отида при него и да му изтръгна сърцето без да ми мигне окото, но тя хвана ръката ми.
Бръкнах в чантата си, която бях взела по случайност, но мобилния ми не беше там. Сигурно беше останал в кръчмата, но сега не смятах да ходя да го търся. Намерих мобилния на Елена, който беше изпаднал близо до нея. Без проблем можех да извадя кола от гърба ѝ, но не смеех тъй като Фред беше по-добър в това. Набрах номера му и притеснено зачаках да вдигне. След минута вече го бях извикала и всеки момент щеше да дойде. Дишането на Ел се зачести и реших аз да извадя кола. Дръпнах го рязко и за момент я заболя, но по-късно забелязах, че раната започна бавно да заздравява.
След около десетина минути Ел вече беше на крака.

Заглавие: Re: Старата кръчма Пон Май 30, 2011 6:24 pm

Бях много притеснен, защото до сега бях като в унес от целувката ми с Елена. Когато целувах Виктория не се чувствах така боготворен. Сякаш когато се целувах с Виктория беше по-насилствено и ми беше трудно да притежавам такава жена като нея. Тя беше различна и си личеше, че трудно се подчинява на мъж. Докато при Елена... от както ме целуна бях в някакво странно състояние, от което не можех да изляза. Знаех, че не е редно и знаех, че беше крайно време да правим секс с Виктория. Сега обаче бях притеснен защото Виктория ми се обади и каза, че са били в капан на паркинга зад старата кръчма.
Тъкмо пристигнах и отидох при тях тичайки. Елена явно беше имала кол в гърба, защото се виждаше голямо червено петно. Кожата на лицето на Виктория беше с леки одрасквания, вероятно я бяха напръскали с върбинка.
- Вампир ли ви стори това? Добре ли сте? Да се прибираме. Напразно съм извикал Джордж. Ще му кажа да ни чака вкъщи.
Виктория леко потрепна, когато споменах Джордж и аз се зачудих защо.

» Старата гробница
» Старата лудница
» Старата шоколадова къща
» Старата железопътна линия
» Старата балетна зала