Starbucks coffee

Отново в нов град. Чувствах се като пътник, който е обречен да пътува и да се мести цял живот. Е, това не беше чак толкова далеч от истината...
Години наред се бях опитвал да живея спокойно и да не се ровя в миналото си, но това просто не се получаваше. Бях се заклел да не се влюбвам никога повече в живота си, защото от последната си любов страдам и до днес. Историята беше много тъжна, но може би бях успял да го преживея. Трябва да продължа напред, защото съм безсмъртен. Най-вероятно съм бил проклет като бебе да не намеря никога любовта на живота си и вечно да живея сам. Освен това нямам никакво семейство, работа, пари. Всичко, за което съм мечтал...
Чух силен звук и се стреснах. Шофьорът подканваше всички пътници да вземат багажа си и да слязат от влака. Грабнах малкия си куфар и се затичах към изхода. Бях пристигнал в някакъв град на име Мистик Фолс. Името ми звучеше доста мистично и странно. Очаквах, че тук ще намеря някого като себе си...
Хванах такси и слязох в центъра на града. Свалих куфара си и се насочих към едно кафене, в което не бях влизал от години. Точно когато щях да вляза в кафенето някакво момче с колело мина покрай мен и блъсна куфара ми. Той излетя настрани и се разтвори. Някои скъпоценни за мен неща излетяха на
всички страни.
- По дяволите! - измъмрих и се заех да събирам нещата си обратно в куфара, преди някой да разбере, че повечето са откраднати от известни магазини.

- Да, мое е - отвърнах бързо и протегнах ръка, за да взема огърлицата. Когато пръстите ни се докоснаха усетих някаква странна енергия и бързо отдръпнах ръката си. Прибрах всички неща, които се бяха разпиляли и чак тогава погледнах към жената, която ми бе върнала огърлицата. Чак тогава осъзнах колко красива беше тя. Протегнах отново ръката си към нея, за да се запознаем.
- Аз съм Кейлъб. А ти си? - казах и стиснах ръката й.
Усетих отново същата енергия, но този път реших да не се отдръпвам. Вътрешно усещах смесени чувства. И приятно, и странно усещане. Имах чувството, че се познавам отнякъде с тази красавица, но за съжаление не помнех нищо от миналото си и нямаше как да знам със сигурност.
- Съгласна ли си да ми правиш компания в Starbucks или бързаш за някъде? - попитах я и зачаках с желание да отговори положително.

Усещах как бавно тялото ми потръпва при усмивката, тялото й. Опитах се да се средоточа върху нещо друго, за да не си личи колко много я желаех. Нещо ставаше с мен. Не можех да откъсна погледа си от нея дори и за секунда. Погледът й бе толкова дълбок и предизвикателен.
- Не съм сигурен дали точно това е от значение сега. - отговорих без да се замислям на въпроса й. Вече не ме интересуваше какво ще бъде мнението й за мен. Единственото важно нещо за мен беше това, което ще се случи след малко.
Поръчах си едно кафе Latte, за да мога поне за минута да се разсея от пъкления си план, но в момента, в който тя ми каза, че ще дойде след малко потръпнах от удоволствие. Нещата ставаха по-лесно, отколкото аз си мислех.
Веднага след като се насочи към тоалетната, тръгнах след нея. Промъкнах се в женската и я видях облегнала се на стената до огледалата, да пише нещо на телефона си. Без да се замислям отворих вратата и се насочих към нея с бърза скорост. Тя се обърна и се опита да ме блъсне назад, но аз я бях хванал здраво през кръста.
- Стой така и не викай! - казах й заплашително и я притиснах още по-силно към себе си.
Страхотно. Сега беше моя...

Вкъщи ми беше много скучно. Звъннах на Мат, за да се видим, но той не си вдигна телефона. Предположих, че е много зает покрай бала на основателите, който щеше да се проведе съвсем скоро.
Реших да мина през Старбъкс за да си взема някакво кафе и да се поразходя някъде навън след това.
Когато влязох познато момиче ми махна и видях Алиса. Тя беше седнала на бара и ядеше някакво кексче. Попита ме как съм.
- Добре съм. Стана ми много скучно вкъщи и реших да се поразходя. - казах й и поръчах кафето си. - А ти?

Люк дойде и ми каза,че му било скучно у тях и ме попита как съм,а аз
му отговорих:
-Благодаря,добре съм.На мен също ми беше много скучно
нямаше с кой да изляза и реших сама,добре че и ти дойде поне видях
некой познат и не съм сама.-След това отпих от
кафето си и го попитах:
-Какво правиш имаш ли си приятелка?-И се усмихнах сладко.

Леко ми стана неудобно когато ме попита това. Нямах никакво желание да й говоря точно сега за Дженифър, имайки предвид, че преди с Алиса имахме нещо като кратка връзка. А и освен това с Дженифър може би е само флирт или пък не е...
- Какво имаш предвид под приятелка? - попитах я и след това сам си отговорих на въпроса - В момента имам доста добри приятели. Честно казано доста ми липсваше последните няколко месеца. Разбрах, че си заминала от Суки Джаксън. Къде точно беше?
Реших да сменя темата и тя сякаш усети това.

На Люк му стана много неудобно и сеа съжелявам че го попитах..
Той ме попита защо съм си тръгнала от Суки,а аз му отговорих:
-Люк съжелявам за въпроса,който те попитах не трябваше...
Бях отишла в Канада за няколко месеца при една моя
стара приятелка...Исках да си почина малко,защото тук
вече ми беше омръзнало,апък и Суки е с Пърси аз не исках да
им преча.-Отпих една глъдка от кафето си и го попитах:
-Искаш ли да се раазходим по плажа?

- Да, разбира се, но преди това... - започнах след дълги размишления. Не знаех дали да го направя и как ще реагира Дженифър след това, но имах чувството, че взимам правилното решение.
- Искам да те питам нещо. Нали нямаш нищо против?
Погледнах към нея. Тя поклати глава притеснено.
Ужас. Не бях добър в приказките. Може би съм я изплашил с тези думи.
- Просто се чудех... дали би искала да дойдеш с мен на бала,
който ще се проведе скоро? - казах на един дъх и си отдъхнах с притеснение какво ще каже.

Искаше да ме пита нещо обаче се беше притеснил и накрая ме попита дали искам да ида с него на бала и аз му отговорих:
-Да разбира се
.....
Добре че ме покани иначе нямаше да ида сама-когато му го казах
го погледнах право в очите и пак се върна онова чувство,което изпитвах
преди....
Казах му:
-Хайде да тръгва ме към плажа.

Вече е юли месец но времето в Мистик Фолс е студено. Облякох топли дрехи за излизането със Суки и когато чух шум от кола излязох от къщата и Суки спря пред мен за да се кача.
- Здравей. Какво става с теб? Как е Пърси?
Още преди да съм получила отговор, аз побързах да добавя неща които не съм успяла да кажа на онова парти, на което се запознах със Суки.
- С Пърси сте прекрасна двоjка. Съжалявам много че не можах да дойда на сватбата ви през декември но имах разни проблеми в Македония и за съжаление изпуснах сватбата на най добрия си приятел.
Със Суки продължихме разговора си докато стигнахме до Старбъкс. След това и двете слязохме от колата, тя я паркира на едно свободно място и после влязохме в кафето.
- Мирише хубаво. - казвам аз и се усмихвам на Суки.

Беше много странно че избощо ме пита нещо за мен, но тя имаше пълно право да знае повече за моя живот. Все пак аз просто се натресох в техния живот и това не беше много добро начало.
- Мислех никога да не се връщам в Мистик Фолс, но по стечение и течение на обстоятелствата се върнах. Приятелят ми Пърси ми липсваше много. Той дори ме беше поканил на вашата сватба през декември, но аз не бях в отлично здраве и не можах да дойда. Съжелявам за това. Виждам че Пърси си намерил много красива съпруга. Говори ли сте за деца?
Когато попитах това, Суки погледна към кафето си и не каза нищо.
- Съжелявам че засегнах темата. Ти не искаш ли деца?

- Разбирам. Извинявай отново че засегнах тема. Между другото аз много искам да имам деца, но за съжаление още не съм открила мъжа на живота си.
Когато казах това Суки се засмя и отпи от капучиното си. След като бях почти приключила с моето, извадих пари от чантата си и ги оставих на масата за да платя кафетата.
- Е, отиваме ли на шопинг, Суки? Кой е любимият ти магазин в мола? Ако знаеш колко много неща са се случвали в този мол! Последния път замалко да ме хванат в кражба. Преди бях типична откачалка.
И двете се засмяхме и станахме от масата.