Добре Дошли във VamPire DiaRies - един красив и завладяващ магически свят. Регистрирайте се и изживейте приключението заедно с нас! Очакваме ви!
Форумът се препоръчва също и за фенове на: Pretty little liars, Hunger games, The secret circle, Supernatural, One three hill, Spring Breakers, Teen Wolf
The Vampire Diaries
Добре Дошли във VamPire DiaRies - един красив и завладяващ магически свят. Регистрирайте се и изживейте приключението заедно с нас! Очакваме ви!
Форумът се препоръчва също и за фенове на: Pretty little liars, Hunger games, The secret circle, Supernatural, One three hill, Spring Breakers, Teen Wolf
The Vampire Diaries
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Заглавие: Герои на вампирите Съб Яну 29, 2011 7:59 pm
First topic message reminder :
1. Име:
2. Прякор:
3. Години (човешки и вампирски):
4. Дарба:
5. Външен вид:
6. Характер:
7. История:
8. Допълнително: (не е задължително)
9. Снимка: (задължително)
Автор
Съобщение
Мая Блекууд Вампир
Брой мнения : 60 Местожителство : Мистик Фолс
Заглавие: Re: Герои на вампирите Нед Юни 10, 2012 11:34 am
Anne Hathaway
Име: Роуз Хатауей Прякор: Ро, Роузи, Зи Години: 22 човешки иначе е на 108 Дарба: Няма Външев вид: Има красива и нежна кожа. Косата и е дълга и светло кестенява. Естесвена е къдрава, но Роуз обича да експериментира. Понякога я изправя или я къдри наново с маша или разни други неща. Очите и са сини, дълбоки, изразителни. Човек може да разбере много за нея ако се вгледа в тях. Има красиви плътни устни и прекрсна усмивка, която крие само ако е в много лошо настроение. Пада си по спортния стил на обличане, но когато има повод си избира елегантни и официални рокли. Обожава маратонки! Характер: Роуз е с променлив характер. В някои моменти е щастлива сякаш нищо не може да и развали настроението. Но като всеки нормален човек и тя си има лоши дни, в които е като буреносен облак и се заяжда с всички. Когато се усети, че някой не и е виновен за скапаното настроение предпочита да се усамоти за да и мине. Попринцип е добър човек и е готова на всичко за приятелите си. Не обича да прави бели, не е луда глава и щуротиите не й се оттдават особено. История: Родителите й се разделят когато е на три и Роуз е принудена да живее с болната си майка. Когато е на осем години майка й умира от тежка болест и Роуз е принудена да се премести да живее при ужасната сестра на майка й, нейната леля, която се държи много лошо с нея. Тя мрази децата и би направила всичко възможно, за да накара дете да се чувства зле. От малкото грижовно дете, Роуз става чистачка, прислужница и жевееща в мизерия млада жена. Една вечер когато отива да нахрани конете в двора вижда сянка на жена. Тръгва след нея, но без полза, защото не намира никого. Точно тогава усеща болка във врата си и пада парализирана на земята, усещайки как душата й напуска тялото й. Точно тогава усеща някаква гореща течност в устата си, а след това нещо твърдо и остро минава през гърдите й. На сутринта се събужда в двора жадна за кръв.
Снимка:
Елена АдМиН, ангел
Брой мнения : 1029 Местожителство : Мистик Фолс
Заглавие: Re: Герои на вампирите Нед Юни 10, 2012 1:03 pm
Одобрена си, добре дошла.
Malicious Мъгъл
Брой мнения : 1
Заглавие: Re: Герои на вампирите Съб Май 18, 2013 8:40 pm
.
Последната промяна е направена от Malicious на Нед Май 19, 2013 5:06 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Елена АдМиН, ангел
Брой мнения : 1029 Местожителство : Мистик Фолс
Заглавие: Re: Герои на вампирите Нед Май 19, 2013 9:41 am
Увеличи характера и мааалко по-сериозно, ако обичаш.
Майкъл Кийтън Вампир
Брой мнения : 1
Заглавие: Re: Герои на вампирите Нед Юни 02, 2013 7:27 am
Име на героя : Майкъл Кийтън Възраст: 24/ 980 Дарба:електрокинеза Работа: Притежава фирма за автомобили Характер : Майкъл е забавен,ироничен,дори подпиинал ако това спада към състоянието му,но никога няма да го видите тъжен.Той прикрива тъжните чувства и ги натиква колкото се може по навътре в себе си.Ако го питате кога за последно е изпитвнал подобно чувство ще отговори: никога!Относно приятелите си е доста предпазлив,дори може да се каже,че няма такива,защото през повечето време се държи като задник с всички,за това го и избягват.Винаги се бие докрай,Майкъл е от хората,които имат план за всеки повод и играе сам за себе си. Външен вид : Майкъл е доста висок,около 1 и 87,със светло сини очи,в тъмното биещи на зелено.Има две татуировки,едната се намира на ръката му и е арабски цифри,означени с родженната му дата и денят в който е превърнат,а другата е на гърба му и е огромен черен тигър обхващащ целият му гръб от врата чак до кръста.Тялото му е мускулесто и почти през ден тича рано сутрин,станало му като навик.Облича се предимно в тениски с откачени и смешни картинки и надписи и с дънки,понякога леко смъкнати,но не като на онези рапърчета.Естествено за официалните поводи е прилежно облечен в костюм,но по често е само с риза и панталон.Не обича папионките и вратовръзките. История : Почти няма информация за него и семейството му.Едва в няколко страници може да намерите къде е живял и какво е правил през годините.Но ето няколко неща за него.Роден е в щастливо малко семейство.Имал е по малка сестра на име Ан,но тя умира в пожар заедно със семейството му.По онова време майкъл не е успял да преживее загубата на най-скъпите му същества и заминал.Тогава,както в почти всяка романтична история за вампири срещнал една красива млада жена,висока със светли коси и тъмно зелени очи.Влюбили се един в друг,но щастието било за кратко.Майкъл разбрал каква е и поискал да я напусне.Не понесъл лъжите които е изрекла в годините,когато са били заедно.В този ден той тъкмо се прибирал,когато тя изненадващо го превърнала,с мисълта,че той ще се съгласи да е завинаги заедно с нея,но плановете се объркали.Той бил бесен и я убил.Така от малко щастливо момче се превърнал в безмилостен и ядосан вампир.
Катерина. АдМиН, Демон
Брой мнения : 3164 Местожителство : Mystic Falls
Заглавие: Re: Герои на вампирите Нед Юни 02, 2013 7:39 am
Одобрен. Добре дошъл.
Bianca. Вампир
Брой мнения : 42 Местожителство : Мистик Фолс
Заглавие: Re: Герои на вампирите Пон Юни 10, 2013 7:02 am
megan fox.
Бианка Елизабет Даниелс. Б и а н к а. никога не правете грешката да й казвате Би или някакви според нея лигави съкращения. Никога. Превърната във вампир преди двеста четиридесет и пет години, когато е била на осемнадесетгодишна възраст. В последствие разбира за дарбите си - контрол над водата и илюзия за болка, и започва да ги развива.
Външен вид&Характер Висока един седемдесет и пет, Бианка безпроблемно се отличава сред мнозинството. Но не само заради ръста си. Веднъж погледнеш ли я, ти става ясно – небесносини очи, обрамчени от гъсти черни мигли. Пронизващ леден поглед. Дълги черни коси, падащи свободно като водопади по раменете ѝ. Бледа, глатка като порцелан кожа, на фона на която изпъкват алените ѝ сочни устни. Фигурата на Бианка е сякаш изваяна от скулптур, с нежни извивки и с перфектните пропорции. Имаше нещо специално. Нещо необикновено в начина, по който въртеше кичур коса или пък прехапваше долната си устна. Имаш чувството, че може да те обладае с поглед (а и си прав, най-малкото, защото е вампир), да те накара да вършиш неща, на които не си предполагал, че си способен. Нещо необикновено в начина, по който стъпваше по земята. Не, тя не ходеше, сякаш се носеше над повърхността с балетни движения, летейки. Да, като малка е тренирала балет, на което може би се дължат и добре оформените ѝ дълги крака. Ако се вгледаш в дълбоките сапфиреносини очи на Бианка, ще видиш... всъщност няма да видиш нищо по-различно от собственото си отражение. Стени, крепостни стени, изграждани в продължение на десетки години. Все още не е намерила човека, пред който да отвори портите, нито пък този, който ще ги разруши, без да пита. От това би трябвало да разберете, че чернокоската не допуска лесно хора до себе си. През живота си са я наранявали прекалено много пъти, за да си го позволи отново. Надменна е, има самочувствие, което обаче определено е на основата на силната си същност и респекта, който вдъхва у хората. (И външният вид, де, но да не я изкарвам много самовлюбена) Ако успееш да проникнеш зад образната бариера, ще видиш, че Бианка е един прекрасен човек, който просто е минал през прекалено много за отрицателно време и затова е такъв. Тя е всеотдайна и би направила всичко за хората, които обича.
История Лондон, 24.01.1768 г. Появаването на един човек на земята може би е най-святото нещо, което някога може да се случи. Новият живот, новото начало. Децата са толкова беззащитни създания, толкова крехки и нежни. Но появата само на едно от тях, може да бъде причина за смърт на много, много хора. На двайсет и четвърти октомври, 1474 година. Есента тъкмо беше дошла. Приветствана беше от буря. Дъждът шумно капел по покривите на сградите, а гръмотевиците оцветявали небето...и причиняваха пожари, подпалвайки дървета. Точно в този ден, в 6 часа сутринта, се родило едно малко момиченце, което било много чакано в семейство Даниелс. Единственото им дете се появило на бял свят, плачейки шумно, но красиво според родителите му. Това било началото на истинския живот на Беатрис и Харисън Даниелс, които били заможни хора, живеещи в хубава къща в покрайнините на Лондон. *** Малката Бианка растяла, обгърната от любов, а големите ѝ сини очи попивали картини, гледки, подготвяайки се за живота, изобщо не подозиращи, че той няма да е никак лек за нея. Но това е съдбата - не знаеш какво те очаква. Единствено тя знае.
Челтнъм, 05.08.1786 ' Просто перфектно! Не стига, че ми проваляха живота, а сега и лятото! Родителите ми отново искаха да ме пратят на стаж, защото, цитирам: Това било добре за бъдещето ми. Глупости на търкалета. Навлякох първите дрехи, които видях, и погледнах през прозореца на най-големия и хубав хотел в Челтнъм. Боже, ако това е хубаво, то тогава този град трябва да е пълна мизерия! Вярно, че беше градче, но хайде да не слагат подобни заблуждаващи надписи по вратите. Излязох навън. Вече се стъмваше, а аз си ругаех под носа, протетирайки срещу родителите ми. Тогава тръгнах по тъмните улици. Нямаше нито една нощна лампа, затова се примирих да си светя с една почти изгоряла свещ, надявайки се да не се пребия някъде. ' Бианка беше обикновено момиче на осемнайсет. Беше властна, с голямо самочувствие и не се притесняваше да говори повече, защото знаеше, че всички се боят от нея и никой не иска да се замесва в бъркотии. Самонадеяна, арогантна, но в същото време с невероятно чувство за хумор, забавна и определено е страхотна компания..ако не си ѝ враг. Жалко, че вече не е такава. Но за това ще научите по-късно. 'Докато вървях към някакъв клуб, където имах среща с една приятелка, усетих чуждо присъствие зад себе си. Обърнах се рязко, светейки с фенерчето си. "Кой е там?" попитах, но нямаше никакъв отговор. Реших, че съм си въобразявала и тръгнах уверено напред. Тогава обаче чух шумолене. Толкова беше тихо, но все пак долавях някакви стъпки. И тогава го видях. Беше висок мъж, който застана пред мен. Най-големият ми страх, може би. - Здравей, Бианка - поздрави ме арогантно той и се усмихна. Откъде знаеше името ми? Присвих устни, изгледах го презрително, но точно тогава той се появи точно пред мен.' Странникът беше вампир. Какво ли искаше да направи на тъмнокоската? Това май беше ясно. Нощта беше тъмна - единственото нещо, което осветяваше улиците, беше лунната светлина. Толкова му беше забавно - сякаш тъмнокоската беше личната му играчка. Но в шоколадените очи на мис Бланшет се четеше страх. По едно време бавно се доближи до нея, придърпа я към себе си и я захапа за врата. Но тези стенания и мъки го накараха да се чувства...виновен. Явно имаше нещо човешко в него. В очите му беше изписано съжаление. Захапа дланта си и я приближи до устните на Бианка.Даде ѝ от неговата кръв. След което я уби. - на следващия ден - 'Моят живот започна в този един единствен момент. Събудих се в някакво меко легло. Не, това определено не беше хотелът, защото пружините от дюшека толкова много бучеха, а сега имах чувството, че се нося в облаците. Надигнах се. Усетих, че цялото ми лице беше мокро от сълзи. Докоснах врата си, след което внимателно погледнах пръстите си. Боже... Имах кръв. Не. Бях ли мъртва? Точно в този момент видях един мъж, който светкавично дойде до мен. - Добре ли си? - попита ме и докосна челото ми с длан. Бях толкова изплашена. Отдръпнах се инстинктивно. - Кой си ти? - извиках и станах рязко. Затичах се към вратата, но той ме пресече. Спря точно пред мен. - Майкъл. А ти...ти си вампир - беше единственото, което каза. Поклатих глава в знак на отрицание. Не можех да повярвам. Единственото, което хрумна на детския ми ум беше... Бягай! Запътих се към стълбите и избягах надолу. Видях входната врата и се втурнах към нея. - НЕ! - извика Майкъл и ме пресрещна, точно преди да изляза. Усетих, че слънчевата светлина буквално изгори ръката ми. Тогава му повярвах. Бях вампир. Мамка му! '
Париж, 1947 г. Любов. Дали наистина беше това? Припознаваше ли се? Не, разбира се, че не се, защото Бианка и любовта не се бяха срещали преди. Вече вампирка на почти 100 години, госпожица Бланшет беше срещнала всички трудности и изпитания на вековния живот, който може би щеше да продължи вечно, освен ако някой не реши да забие кол в гърдите на красавицата. Но тя щеше да го предрече, щеше да разбере още преди това и щеше да се спаси. След десетки години скитане из света, търсейки мястото, към което тя принадлежи, Бианка Даниелс отиде в Париж. Градът на любовта го наричаха някои, но дали наистина имаше такова действие? В покрайнините на големия град, госпожицата имаше едно имение, където освен хора, които бяха нейните ходещи банки, имаше и... вещици. Майка и дъщеря, които са ѝ помагали много през годините, в които хората са убивали и изтребвали вампирите, затваряли са ги в гробници и безмилостно са слагали край на живота им, защото са вярвали, че пречат на всички. И сега има потомци на тези ловци, но са рядкост. Като се абстрахираме от дружките на вампирката, дома ѝ често бе навестяван от един господин на име Джейсън Картър, който беше просто един човек, влюбен в Бианка. Разбира се, всичко това беше само една илюзия. Красавицата внушаваше на мъжа какви ли не неща и то само и единствено за собствена изгода и забавление. Неведнъж, Джейсън бе молил Даниелс да бъде превърнат във вампир, но тя винаги е отказвала. Защо? Защото тя май се влюбваше. Усещаше, че няма да има никакво бъдеще в него, но аферата водеше до странни чувства. Чувства, които май се наричаха любов. Една сутрин, изгладняла до смърт, Бианка бе излязла навън, търсейки нова жертва, когато видя Джейсън да скита. Но май не беше просто съвпадение. Той я гледаше с онзи поглед. Погледът, който се появяваше всеки път, щом не беше под хипноза. Дали наистина изпитваше нещо към вампирката или просто до такава степен беше свикнал, че си му е навик? - Госпожице Даниелс - поздрави любезно той, сваляйки шапка, щом видя тъмнокоската. - Моля ви, господин Картър, не сега. Не желаейки да нарани Джейсън, тя се забърза към гората, но той я пресрещна. - Госпожице Даниелс - повтори той, доближавайки се до нея. Тогава, не можейки да утоли жаждата си, Бианка просто го нападна, без дори да се замисля за миг за емоциите си. Така сложи край на живота му. Но не, не само на неговия, на своя също.
Елена АдМиН, ангел
Брой мнения : 1029 Местожителство : Мистик Фолс
Заглавие: Re: Герои на вампирите Пон Юни 10, 2013 7:26 pm
4. Дарба: Получава видения за бъдещето и има щит, който я предпазва от дарбите на другите
5. Външен вид: Фей е висока около 168 см. Тя има дълга шоколадово-кафява коса, която в повечето време носи свободно пусната или вързана на опашка. Очите на Фей са пъстри, като кафявото прелива в зелено. Също така има сърцевидна форма на лицето, а кожата й е с лек тен. Фей предпочита да се облича елегантно, но когато си е вкъщи обича да носи по-удобни дрехи. Най-често се облича в черно, лилаво или синьо, които са любимите й цветове.
6. Характер: Фей има много сложен характер. В повечето случаи това зависи от настроението й. В един момент може да е сладка и добричка, а в следващия може да е същински дявол... Тя е изключително голям инат- Винаги прави каквото си поиска когато си поиска.. Не позволява на никого да я контролира. Тя е човек, който определено знае как да се забавлява, но е малко нетърпелива и се отегчава лесно. Tя е малко избухлива, но се старае да не показва гнева си и да остане хладнокръвна, но когато някой я предизвика сериозно, тогава вече става страшно. Тя е много честен човек-винаги казва всичко в очите и не се страхува да каже какво мисли и да наложи мнението си. Хобито й е рисуването... Чрез картините си тя изразява емоциите и чувствата си. Тя е много силен и разумен човек и винаги има резервен план за всяка ситуация. Също така Фей обича приключенията. Тя винаги търси нещо ново, старае се да научи повече за живота и за самата себе си. Обича да импровизира и да опитва повече нови неща. Тя няма много приятели, но поне на най-близките си хора има пълно доверие... а за нея това, да се довери на някого, е трудна работа, защото е много недоверчива. В повечето случаи, тя вярва само на себе си и на интуицията си. Обикновено е малко себична и егоистична. Винаги прави каквото е нужно, за да постигне това, което иска..
7. История: Фей е родена в Канада, където е живеела с майка си, която е била художник, баща си, който е бил учител по история и по-големият си брат, с който често са се карали за дребни неща, но въпреки всичко се подкрепяли и защитавали взаимно. Тя е наследила таланта си в рисуването от майка си. Когато Фей е на 15 години, в къщата им е избухнал пожар, при който загива баща й. След смъртта на баща си, тя, заедно с майка си и брат си, се мести в Ню Йорк, където среща привлекателно чернокосо момче, което накрая се оказало вампир. Първоначално Фей не приела новината много добре, но после свиква защото е обикнала момчето. После той я убеждава да я трансформира, за да могат да бъдат заедно завинаги и тя се съгласява. Щастието им не трае дълго, защото врагове на момчето започва да ги преследва. Фей му помага да избяга от тях, но месец по-късно разбира че те са го убили, и не само това.. Те са убили и семейството на Фей, защото тя му е помогнала.. След тази случка Фей заминава за Мистик Фолс с надеждата да започне нов живот...
9. Снимка: Danielle Campbell
Последната промяна е направена от Faye Herondale на Пон Авг 12, 2013 6:32 am; мнението е било променяно общо 1 път